- Символите представят пет прочути пророчици от далечното минало — обясни тя. - Пет жени, пет древни сибили.
Бернар се вкопчи в ръба на масата. Ама разбира се!
- От Сикстинската капела — с трепет рече той. — Тези пет жени са изобразени там.
- Защо? - попита Джордан.
Бернар хвана с благодарност ръката на Ерин.
- Това са петте жени, предрекли раждането на Христос. Те са от различни времена и места, но всяка е предсказала идването му.
Ерин докосна всеки символ, като ги изреждаше на глас.
- Персийската сибила, еритрейската сибила, делфийската сибила, либийската сибила...
Накрая спря при символа на върха.
- Купата винаги е символизирала кумската сибила. Твърди се, че тя представлява раждането на Христос. - Тя се вгледа в брега. - Домът ѝ се намирал край Неапол. И в много стари извори, от Вергилий до Данте, се казва, че тронът ѝ пазел самите врати на Ада.
Бернар погледна хищната лапа, показваща се от пукнатината.
- Май се опитва да освободи Луцифер, Падналия.
- И по този начин възнамерява да отприщи Армагедон — каза Ерин.
Докато приближаваха брега, пепелта започна да вали върху стъклото като киша. Небето над тях бе скрито от пушека и не позволяваше на деня да покаже лицето си. Бернар трепна пред неминуемата гибел, която щеше да последва.
Джордан прочисти гърлото си и се наведе над изображението.
- Ако всичко в тази рисунка е важно, какъв е този ангел, който наднича над рамото на Юда и не прави нищо, но пък изглежда тъжен?
Бернар откъсна вниманието си от горящия бряг и отново погледна рисунката.
- Лицето ѝ - продължи Джордан. - Прилича много на жената от картината в кабинета на Искариот. Би могла да е една и съща жена. На портрета Юда я е прегърнал през раменете, сякаш са съпруг и съпруга.
Бернар и Ерин се вгледаха по-внимателно в рисунката. Кардиналът изведнъж разпозна образа и за момент се вцепени.
„Как е възможно...?“
Ерин забеляза реакцията му.
- Познавате ли я?
- Аз самият съм се срещал с нея - тихо каза той, връщайки се мислено в онази плетеница от тунели под Йерусалим, при прелестната жена, която буквално сияеше край черното езеро. Спомни си, че сърцето ѝ не биеше, но въпреки това от нея се излъчваше силна горещина в онази студена пещера. - По време на Кръстоносните походи.
Ерин го изгледа със съмнение и се намръщи.
- Как... къде сте се срещнали?
- В Йерусалим. - Бернар докосна разпятието на гърдите си. - Тя пазеше тайна, нещо скрито дълбоко под крайъгълния камък на древния град.
- Каква тайна? - попита Ерин.
- Релефно изображение. - Той кимна към скицата пред тях. - Историята на живота на Христос, разказана чрез чудесата му. История, която трябваше да разкрие оръжие, способно да унищожи всяко зло. Търсех го, но платих огромна цена. -
Писъците на умиращите жители на града отново изпълниха ушите му.
- Какво стана? - сякаш някъде отдалеч попита Ерин.
- Тя ме намери за недостоен. Унищожи най-важната част преди да успея да я видя.
- Но коя е тя? - попита Джордан. - Ако я е имало по времето на Кръстоносните походи и после през Ренесанса с Юда, трябва да е безсмъртна. Това означава ли, че е стригой? Или някой като Юда или момчето?
- Нито едното, нито другото - осъзна на глас Бернар и посочи нарисуваните над раменете ѝ криле. - Мисля, че тя е ангел.
Погледна Ерин и очите му се напълниха със сълзи.
„И ме намери за недостоен“.
44.
20 декември, 07:38
Недалеч от италианския бряг
Катерът се носеше към брега. Следвайки съвета на Ерин, бяха начертали курс на северозапад от Неапол, към един тъмен залив в Тиренско море, в сянката на вулканичния конус, където се намираше домът на кумската сибила.
Черните вълни кипяха покрай корпуса и пепелта шибаше лицето на Рун. Не миришеше на кръв, а само на желязо, сгурия и сяра. Когато я изтри от челото си, пръстите му се покриха с песъчинки.
Трусовете бяха спрели, но изригването продължаваше, изхвърляше пушек и пепел и запращаше струи огнена лава в мрака. Ерин им беше казала, че тази калдера се намира в центъра на по-голям супервулкан на има Кампи Флегреи, и ги предупреди, че ако този малък фитил подпали чудовищния магмен кладенец отдолу, по-голямата част от Европа ще бъде обречена.
С колко време разполагаха?
Вдигна поглед към небето в търсене на отговор - и не намери. Слънцето изгряваше, но под покривалото на вулкана си оставаше безлунна нощ. Светлините на катера прорязваха черния сняг.