Вътре в кабината Ерин и Джордан бяха покрили носовете и устите си с накъсани ивици плат, подобно на някакви крадци в безкрайна нощ, за да се предпазят от пепелта.
Джордан извика и посочи.
- Наляво. Онова там на плажа не е ли хеликоптер?
Рун видя, че той е прав, и леко се подразни, че войникът го е забелязал пръв. С по-острото си зрение различи уникалната форма и опознавателните знаци, които отговаряха на формата и знаците на машината, която ги бе атакувала.
- Хеликоптерът на Искариот! - потвърди той.
Кристиан насочи катера към него и освети корпуса му с лъчите на прожекторите.
В отговор по тях откриха огън. Куршумите улучиха един прожектор и засвистяха през носа. Джордан и Ерин се снишиха. Кристиан даде газ, сякаш се канеше да вземе хеликоптера на таран.
- Дръжте се! - извика младият сангвинист.
Вместо това Рун отстъпи от вратата и тръгна към носа. Чу как подводните криле заораха в пясък и камъни - и катерът рязко спря. Отхвърлен напред, Рун скочи високо, като използва инерцията да прелети над носа и останалата тясна ивица вода. Приземи се плавно на мекия пясък до хеликоптера. Забеляза движение в сенките и се хвърли натам. Стрелецът носеше кожен пилотски костюм и имаше кучешките зъби на стригой.
Рун замахна със своя карамбит към гърлото на звяра и благословената стомана разсече плътта до кост. Пилотът рухна на колене, после по очи. Тъмно петно се разпълзя по пясъка, докато черната кръв се мъчеше да изкипи светостта от прокълнатото тяло, отнемайки и живота със себе си.
Рун бързо претърси покрития с пепел плаж и махна на останалите да слязат.
Когато те се събраха около него, Рун вдигна поглед от трупа към тъмното небе. Денят се беше превърнал в нощ и всякакви създания можеха да бродят необезпокоявани наоколо.
Джордан вдигна нещо проблясващо в черната пепел.
- Една от пеперудите на Искариот. - Той насочи лъча на фенерчето си към други ярки точки, които проблеснаха на светлината като пръснати в прахта изумруди. - Тази в ръката ми изглежда невредима. Обзалагам се, че предавките и часовниковият механизъм не са издържали на цялата тази пепел.
- Въпреки това внимавайте къде стъпвате - предупреди Ерин другарите си. - Сигурно още са пълни с отровна кръв.
Основателно предупреждение.
Кристиан оглеждаше земята особено предпазливо.
Рун отиде при него.
- Как си?
Кристиан нервно облиза устни.
- По-добре. Малко вино, малко свеж въздух... - Той махна сардонично към черния снеговалеж. - Кой не би се почувствал силен като вол?
Рун го изгледа преценяващо.
Кристиан се поизправи и го погледна сериозно.
- Справям се... добре.
Рун определено нямаше забележки за начина, по който се бе справил с кораба - беше ги докарал до брега за по-малко от двайсет минути.
Зад тях Бернар претърсваше плажа, вероятно не толкова за информация за Искариот, колкото за подкрепленията, които беше извикал. Екипът не можеше да очаква кой знае каква непосредствена помощ, при това само от сангвинистите в района на Неапол. Рим беше твърде далеч, за да стигнат навреме.
Ерин извика с приглушен от маската глас. Двамата с Джордан бяха приближили скалите.
- Следи! Намерихме следи в пясъка!
Бернар отиде при тях, следван от Кристиан и Рун.
Тя посочи и Джордан освети с фенерчето си. Макар и покрити с пепел, пресните следи се виждаха ясно върху мекия пясък. Ерин вдигна глава. Лицето ѝ лъщеше от пот. Тук самият въздух сякаш гореше.
- Май са продължили към онези канари.
Рун кимна и тръгна пръв. Намери път между камъните и стигна отвора на малък тунел в отвесната скала. Въпреки пепелта, която изпълваше въздуха и запушваше носа му, успя да долови миризмата на жупел от тунела.
Джордан вдигна фенерчето си и лъчът му освети дълго гърло в черна скала, покрита с жълти серни жилки.
- Този тунел минава под вулканичния хълм - каза Ерин. - Сигурно води към руините на Куме и трона на сибилата на североизток.
„И към портите на Ада под него“.
Бернар докосна рамото на Кристиан.
- Оставаш тук с Ерин и Джордан. Чакай пристигането на онези, които повиках. Щом дойдат, тръгнете след нас. — Поряза пръста си. — Оставям ви кървава диря.
Ерин пристъпи напред.
- Съгласна съм, че Кристиан трябва да остане, за да поведе другите, но аз идвам с вас. Зная за сибилата и за местната история най-много от всички ви. Това знание може да ви е нужно в лабиринта долу.