Джордан кимна.
- Права е. Аз също идвам.
Бернар отстъпи доста лесно. На Рун му се искаше да възрази по-настоятелно, но той също знаеше колко безсмислено е да спори с Ерин.
Влязоха в тунела, като оставиха Кристиан да им пази гърба и да очаква подкрепленията.
Рун водеше, следван от Бернар. Забеляза как Джордан държи Ерин в безопасност пред себе си. Тук нямаше пепел и двамата свалиха маските си, за да дишат по-лесно, но лицата им бяха мокри от солена пот.
Рун продължи напред. Не се нуждаеше от светлина. На всяко разклонение душеше въздуха. Острото му обоняние долавяше и други миризми през вонята на сяра - на пот, на познат парфюм, на афтършейв. Дирята го водеше в мрака сигурно, сякаш имаше карта.
Проходите се виеха и разклоняваха. Раменете му остъргваха стените, но той не забавяше крачка. Бернар го следваше по петите или вървеше до него, когато можеше. Явно кардиналът също надушваше следата, като на свой ред оставяше диря с капки кръв.
Рун изключи тази алена следа, като в същото време се опитваше да не слуша уплашеното туптене на сърцето на Ерин. Въпреки страха си тя продължаваше напред, непоколебима в решимостта си. Сърцето на Джордан също препускаше, но Рун знаеше, че войникът се страхува повече за нейната безопасност, отколкото за своята.
Лъчите на фенерчетата им осветяваха от време на време пътя. Докато навлизаха все по-дълбоко, Рун забеляза черни пипала да се вият по тавана, подобно на димни лози. Колкото повече напредваха, толкова по-дебели ставаха те и сякаш се надигаха от дълбините под тях.
Рун подуши едно от тези пипала и се закашля. Вонеше на сяра, но също и на гниеща плът, на поквара, на мрака на древна крипта.
Двамата с Бернар се спогледаха разтревожени.
Изведнъж Бернар рязко обърна глава напред.
Разсеян, с притъпени от черния дим сетива, Рун едва не го пропусна. Шум от боси крака, шумолене на плат — и в следващия миг им се нахвърлиха, а в мрака проблеснаха остриета.
Стригои.
Капан.
Рун и Бернар посрещнаха внезапната атака със сребро и бързина, със синхронизирани и мълниеносни движения. Бяха се сражавали рамо до рамо много пъти през дългия си живот. Повалиха първите двама с лекота, но от тунелите пред тях прииждаха много други и изпълваха мрака с проклятия и свирепо съскане.
За щастие тунелите бяха тесни и това ограничаваше броя на противниците, които можеха да ги нападнат едновременно. Глутницата като че ли целеше повече да ги задържи и изтощи. Може би убиването на сангвинистите не беше необходимо, за да може Искариот да постигне победа. Достатъчно бе само да ги забави, за да си осигури достатъчно време да изпълни задачата си.
А това даваше надежда на Рун.
Щом Искариот беше изпратил тези зверове да ги забавят, значи за това забавяне имаше причина.
„Може би не сме закъснели“.
Рун стисна зъби и продължи да се бие.
Зад тях проехтяха изстрели. Бърз поглед показа, че още стригои са им излезли в гръб. Или ги бяха пропуснали, или бяха намерили обиколен път през лабиринта. Картечният пистолет на Джордан направи на решето първите. Ерин също беше извадила пистолет и стреляше над рамото на войника.
- Помогни им - каза Бернар. - Аз ще удържа фронта.
„Но за колко време?“
Рун се обърна и се включи в битката отзад. Тримата заработиха като ефективен екип. Ерин забавяше противника с точни изстрели в коленете и краката. Джордан пръскаше глави. Рун поваляше всичко, което приближеше твърде много.
Удържаха позицията си, но времето течеше.
А целта на Искариот несъмнено бе точно такава.
Изведнъж сред масата стригои се появиха фигури с черни раса, които започнаха да посичат противниците със сребърните си мечове.
Сангвинисткото подкрепление.
Кристиан ги водеше със саби в двете ръце. Разчисти си път през останалите стригои и стигна до тях. Джордан го тупна радостно по рамото.
Още сангвинисти се завтекоха покрай тях да помогнат на Бернар.
Рун ги последва.
Бернар посочи към лабиринта.
- Разпръснете се. Разчистете фланговете!
Рун удвои усилията си, като посичаше противниците и си пробиваше път напред. Тунелът се разшири и излезе при подземна река, мост и осветена от факли зала от другата страна.
Рун и Бернар изблъскаха останалите стригои през ръба в кипящата вода и реката ги отнесе. Подкрепленията се събраха зад групата, прикривайки тила им.
Ерин отиде при Рун и посочи през серните изпарения на реката. В далечината се движеха смътни фигури, но ясно личеше, че се извършва жертвоприношение.