- По-бързо!
Екипът се втурна по хлъзгавите камъни на извития мост.
Веднага щом Рун стъпи на другия бряг, самият въздух сякаш се промени и стана студен като в гробница посред зима. Дъхът на Ерин и Джордан излизаше на пара. Но много по-смразяваща беше ужасната гледка, която ги очакваше.
В центъра на залата имаше черен камък, върху който лежеше бледа фигура, прикована на място от въжета. Черната мъгла обвиваше напълно фигурата, виеше се около нея, издигаше се до тавана и продължаваше до всеки тунел, пращайки пипала, търсейки открито пространство.
Вонеше на смърт и разложение.
Искариот стоеше очертан на този ужасен фон с ликуващо изражение.
Зад олтара имаше жена, увиснала до стената. Тъмната ѝ кожа блестеше, очите ѝ сякаш светеха със собствена светлина.
- Това е тя! - каза Бернар и се вкопчи в ръкава на Рун.
Той обаче не му обърна внимание: гледаше последната фигура в мрачната сцена.
Отдясно Елизабета лежеше на пода в локва черна кръв, която обаче май не беше нейна. И се бореше под половин дузина стригои. Около нея лежаха други, вече мъртви. Шепа пеперуди пърхаха безпомощно по пода със заскрежени от студа криле.
Погледът ѝ срещна неговия. Очите ѝ бяха изпълнени с ужас - но не за собствения ѝ живот.
- Спаси момчето!
07:52
Джордан застана до Ерин и бързо прецени положението.
В този момент на безсилие още стригои изскочиха от най-близките тунели от двете страни. Бернар пое онези отляво, а Рун се втурна надясно.
Джордан блъсна Ерин напред, далеч от нападателите.
Насочи се към единствената друга заплаха в залата.
Вдигна картечния си пистолет и се втурна към фигурата в сивия костюм. Искариот се обърна. Джордан си спести остроумните забележки и изстреля три откоса в гърдите му, като се целеше в сърцето.
Искариот падна по гръб на пода, яркочервената му кръв се просмука през бялата риза и костюма и потече върху камъка.
- Бях ти длъжник, копеле - промърмори Джордан, като разтъркваше собствените си гърди.
Продължи да държи оръжието си насочено към мъжа. Искариот беше безсмъртен и най-вероятно щеше да се възстанови, но колко време щеше да му е нужно? На момчето му трябваше известно време, за да си възвърне силите. Джордан се надяваше същото да се отнася и за кучия син, но въпреки това остана нащрек. Струя алена кръв течеше по камъка и като че ли се насочваше към черния вихър.
Замръзна, преди да го стигне.
Ерин пристъпи напред към момчето.
Джордан я хвана за ръката и я спря.
- Чакай малко.
Тя го погледна.
- Мислиш, че е отровно ли?
- Мисля, че е нещо много повече — каза той. - Аз ще ида.
Докато приближаваше, усети как постоянното парене в рамото му отслабва. С всяка крачка краката му ставаха все по-тежки. Сякаш нещото, бълващо отдолу, можеше да угаси огъня в него - и да изсмуче всичките му сили. Внезапно го прониза болка в гърдите и пръстите му посегнаха към мястото, където беше прострелян. Погледна надолу, очаквайки да види кръв.
- Джордан?
- Не мога...
Рухна на колене.
07:53
Рун чу изстрелите и видя Искариот да пада, изваден за момента от строя. Зад него Бернар се биеше при отвора на тунела, като удържаше нападащите стригои. Рун скочи към онези, които държаха в плен Елизабета. Докато летеше, посегна надолу, откъсна двама от нападателите ѝ и ги запрати към устремилата се към него глутница.
Приземи се, размазвайки механични пеперуди. Творенията бяха станали странно безсилни поради студа.
Втурна се към глутницата и оръжието му проблесна зловещо.
Нападателите му изпопадаха, кръвта им се плисна върху камъните.
Деряха го нокти, зъби се мъчеха да се доберат до него, но Рун продължи да се бие и отблъсна противниците обратно в тунелите. Накрая те сякаш изгубиха желание да се бият и побягнаха в мрака.
Рун се възползва от затишието и бързо се обърна. Елизабета се бореше с четиримата останали противници, гърчеше се като уловена лъвица и кървеше от стотици рани, също като нападателите ѝ.
За момента бяха в патово положение.
Рун се хвърли напред.
45.
20 декември, 07:54
Куме, Италия
Ерин издърпа Джордан от студения стълб черен дим. Силите му се върнаха достатъчно, за да се изправи, но продължи да разтрива гърдите си. Да не би да се напрягаше прекалено много след неотдавнашното изпитание? Заля я вълна на облекчение, когато усети, че потните му ръце се стоплят в нейните.