- Не можете да приближите повече - изрече глас зад облака.
Гласът идваше от прикованата за стената жена. Тя беше облечена в проста бяла дреха и кожени сандали и изглеждаше така, сякаш е слязла от някаква рисунка върху древногръцка ваза.
Ерин заобиколи черния облак, за да разгледа по-добре лицето ѝ. Нямаше грешка - това бе жената от рисунката, от маслената картина на Искариот и най-вероятно жената, която Бернар беше видял в Йерусалим. Беше завързана за халка в каменната стена и несъмнено бе пленничка.
Но какво беше тя?
Мислите ѝ бяха прекъснати, когато Рун запрати един стригой високо във въздуха към мъглата над жертвеника. Щом звярът попадна в облака, от гърлото му се изтръгна ужасяващ писък. Тялото моментално замръзна в поза на агония. За момент на Ерин ѝ се стори, че вижда как мъгливият мрак експлодира от устните и ноздрите му, за да се влее в чернотата над Томи. Спомни си рисунките на Елизабет в страховития ѝ дневник, как беше описала същата димна същност, свързана с всички стригои.
После тялото се блъсна в отсрещната стена и се пръсна като китайски порцелан.
Ужасена, Ерин отстъпи крачка назад.
„Как можем да спасим момчето? Живо ли е изобщо то?“
- Аз мога да стигна до него — каза жената, сякаш бе прочела мислите ѝ.
Ерин впери поглед в нея.
Тя вдигна вързаните си ръце.
- Освободи ме.
Ерин погледна Джордан.
Той сви рамене, като продължи да държи оръжието си насочено към битката в другия край. Рун се сражаваше рамо до рамо с Бернар и Елизабет срещу последните стригои.
- В този момент всеки враг на Искариот е мой приятел - каза той.
Въпреки това Ерин се поколеба, когато си спомни картината с Искариот, който я беше прегърнал и я гледаше влюбено.
- Някой трябва да влезе там и да спаси момчето - напомни ѝ Джордан.
Ерин кимна, забърза и сряза с ножа на Джордан дебелото въже, с което бяха вързани ръцете на жената. Джордан продължаваше да ги прикрива.
Жената погледна Ерин, докато тя работеше. В очите ѝ блестеше спокойствие сред цялата касапница.
Ерин преглътна. Знаеше кого освобождава, но искаше да чуе потвърждение.
- Ти си кумската сибила.
Жената кимна.
- Това е едно от многото имена, които имах през вековете. За момента предпочитам Арела.
- И ще помогнеш на момчето? — Ерин хвърли поглед към слабата фигура върху камъка.
- Трябва... както помогнах на едно друго момче преди много години.
Ръцете на Арела най-сетне се освободиха и тя събра длани като в молитва. Показалците почти докосваха лицето ѝ.
Джордан и Ерин се дръпнаха, когато усетиха как нещо се натрупва в нея.
Внезапно от тялото на сибилата засия златна светлина, която ги накара да отстъпят още повече. Светлината докосна Ерин и я стопли до костите, подобно на топлината на лятното слънце, ухаеща на трева и детелина. Ерин се потопи в нея. Изпълни я радост, която ѝ напомни за момента, когато Кървавото евангелие се превърна от прост блок олово в том, съдържащ думите на Христос.
Изведнъж откри думата, която описваше състоянието ѝ.
Святост.
Намираше се в присъствието на истинска святост.
Джордан до нея се усмихна, несъмнено изпитващ същото. За момент насред битката се възцари покой. Ерин се облегна на Джордан. споделяйки с него топлина, сила и любов.
- Можем ли да помогнем с нещо? - попита тя.
Погледът на сибилата се спря върху нея.
- Не. Нито вие, нито свещениците могат да спасят момчето. Единствено аз мога.
Жената - Арела - се отдели от стената и тръгна към издигащия се стълб студен мрак. Малкото черни филизи по краищата изчезнаха, изгорени от приближаващото ѝ сияние. Други се загьрчиха и се прибраха в облака, сякаш уплашени от докосването ѝ.
А после тя влезе в самия облак и светлината ѝ засия още по-ярко, прогонвайки виещия се около нея мрак. Светлината се понесе нагоре от двете ѝ страни, разпръсна чернотата и образува позната форма.
Ерин си спомни рисунката от сейфа.
„Криле“,
Как беше възможно да има подобно създание на земята?
Осъзна, че ѝ е много по-лесно да повярва в съществуването на стригои, на нечистото въплътено зло, отколкото да приеме наличието на добро. Но не можеше да отрече онова, което виждаше с очите си.
Арела пристъпи към жертвеника и момчето на него.
Мракът се спусна около нея, сякаш се мъчеше да разкъса светлината ѝ.
- Не... Арела... не... — разнесе се вик от другата страна.