Искариот се изправи, целият окървавен. Отстъпи към тунела зад него и изчезна.
Джордан понечи да се втурне след него, но Ерин го хвана за ръката. Искаше го до себе си.
- Той знае, че е изгубил, но момчето може да има нужда от нас.
Джордан се намръщи безсилно, но кимна и насочи оръжието си към отвора на тунела.
Арела коленичи на грубия под. Крилете ѝ се свиха, образувайки около момчето защитен покров.
Томи лежеше по гръб, притиснат от тежка мрежа. Кожата му бе като от восък, сивкава, сякаш вече беше мъртъв.
„Закъсняхме“.
Гърлото на Ерин се стегна.
Сибилата докосна бледото лице на момчето и под пръстите ѝ се появи цвят, който се разпълзя по лицето, обещавайки поне някаква надежда.
Арела вдигна главата на Томи от камъка, като го подхвана за врата, и се видя остра сребърна пластина, която пронизваше бледото гърло. От раната течеше кръв. Другата ѝ ръка отметна края на мрежата, който май вече беше освободен. После тя внимателно подхвана момчето, за да го вдигне.
Мракът обаче нямаше намерение да позволи на жертвата си да се измъкне толкова лесно. Докато Арела се изправяше, чернотата се събра в клещи, които се забиха дълбоко в светлината ѝ, като разкъсваха и деряха.
Арела изпъшка и падна на едно коляно.
Гърбът на дрехата ѝ се разкъса и по раменете ѝ се видяха черни драскотини.
Ерин посегна да ѝ помогне, но ръцете ѝ се отпуснаха сами и тя разбра, че не може да направи нищо.
Арела се изправи с мъка, понесла момчето на ръце. Златната ѝ светлина вече бе по-слаба, проядена по краищата като оръфана дантела. Арела се присви срещу черната буря, която ставаше все no-свирепа около нея. Облакът се затвори, като се мъчеше да удави сиянието ѝ, да го разкъса.
Арела с мъка направи крачка, после още една.
И сякаш съсредоточи последните остатъци от светлината около момчето, оставяйки себе си беззащитна.
Направи още една крачка - и най-сетне се изтръгна от мрака и падна на колене, като държеше момчето в скута си. Дрехата ѝ бе станала на парцали, кожата ѝ бе покрита с тъмни петна и драскотини, черната ѝ коса бе станала призрачно бяла.
Ерин се втурна към нея, грабна Томи за подмишниците и извлече отпуснатото му тяло по-далеч от мрака.
Джордан хвана Арела и направи същото.
- Трябва да ги махнем оттук - каза Ерин. - Колкото се може по-далеч от това ужасно място.
Междувременно битката в залата беше приключила.
Оцелелите стригои като че ли бяха избягали след измъкването на Искариот.
Рун и Бернар дойдоха при Ерин, но графинята ги изпревари.
- Сърцето му — каза Елизабет и ги погледна с уплаха. - Отслабва.
Рун кимна, сякаш чуваше същото.
- Не може да се излекува, докато това продължава да е в него - каза Елизабет.
И преди някой да успее да реагира, графинята хвана металното парче, извади го от гърлото на момчето и го запрати през залата. От раната на Томи продължаваше да тече кръв.
- Защо не се възстановява? - попита Ерин.
Обърнаха се към захвърленото острие.
От мрака на съседния тунел се появи някой.
Искариот. Изгледа ги с ледена ярост.
После погледна лежащата Арела, вдигна пластината от пода и в бързината се поряза.
От раната на пръста му вместо кръв закапаха златни капки светлина.
Той отстъпи назад и ахна изумено.
Джордан стреля по него и куршумите му вдигнаха искри от камъните.
Рун се втурна напред със скорост, на която бе способен единствено сангвинист. Карамбитът му проблесна на светлината на факлите.
В следващия миг Искариот бе сграбчен и запратен обратно в тунела.
А вместо него срещу Рун се изправи друг.
08:06
Рун рязко спря, смразен от шок и изумление. Впери поглед в монаха, в познатото кафяво расо, в броеницата, в очилатото лице, което завинаги си бе останало момчешко.
- Брат Леополд?
„Завърнал се от мъртвите!“
Леополд вдигна меча си. На лицето му бе изписана сурова решимост.
Рун го зяпна. Умът му се опита да обясни действията на Леополд, факта, че все още е жив. Хиляди обяснения преминаха през главата му, но Рун знаеше, че всички те са неверни. Трябваше да се изправи пред суровата истина.
Пред него стоеше сангвинистът предател, от самото начало бил в съюз с Искариот.
Колко жертви тежаха на съвестта на този, когото бе наричал приятел?
Лица и имена проблеснаха във вцепенения му ум. Всички онези, които беше оплакал. Други, които почти не познаваше. Помисли си за машиниста на влака и колегата му.