Но едно име разпали най-силно яростта в него.
- Надя умря заради теб.
Леополд прояви благоприличието да го погледне с болка, но въпреки това намери оправдание.
- Във всяка война има жертви. Тя разбираше това по-добре от теб и мен и го беше приела.
Рун не можеше да търпи подобни изтъркани фрази.
- Кога започна да предаваш ордена? От колко време си предател?
- Винаги съм служил на по-висша цел. Преди да се закълна като сангвинист, преди да изпия първата си чаша Христова кръв, аз вече бях насочен по този път от Дамнатус. Да му помогна да върне Христос на земята.
Рун се намръщи. Как бе възможно това? Защо Леополд не беше изгорял като другите стригои, опитващи се да измамят ордена, полагайки фалшиви клетви?
Откри отговора във всеотдайността, която блестеше в очите на Леополд.
Леополд не се беше заклел лъжливо. Той с цялото си сърце вярваше, че служи на Христос.
- Оплакахме те — каза Рун. — Погребахме броеницата ти с почести в Светилището, сякаш си паднал в служба Нему.
- Аз наистина Му служа - твърдо рече Леополд. - Ако не го правех, защо осветеното вино ме благословява дори и сега?
Рун се поколеба. „Наистина ли всеотдайността на Леополд е толкова пълна?“
- Трябва да разбереш истината в думите ми - каза Леополд. - Можеш да се присъединиш към нас. Той ще те приеме.
Рун не можеше да повярва на ушите си.
- Искаш да напусна Църквата и да се присъединя към този предател на Христос? Към човека, обединил силите си със стригои?
- Нима вие не сте сторили същото? - Леополд посочи Елизабет. - Сърцето трябва да следва онова, за което знае, че е право.
Рун беше зашеметен - а коварният Леополд целеше точно това.
Хвърли се към Рун бързо, свирепо, с насочен напред меч.
Рун се извъртя в последния момент - инстинктите му се задействаха по-бързо от ума му. Мечът на Леополд го улучи отстрани, разряза бронята и стигна до ребрата му. Рун реагира също така необмислено и замахна с карамбита си.
Леополд залитна назад и изпусна меча. Хвана се за гърлото и между пръстите му бликна кръв. Той падна на колене и очилата му отлетяха. Очите му обаче останаха насочени към Рун — и в тях блестеше не гняв, не мъка, а единствено всеотдайност.
46.
20 декември, 08:09
Куме, Италия
С ръка на гърлото и сълзи в очите Ерин гледаше как тялото на Леополд се свлича на земята. Помнеше така внимателния мъж, бръчките от четене около очите му, хапливата му самоирония. Спомни си как се събужда в тунелите под Рим, сигурна, че с нея е свършено, когато той я хвана за ръката и използва медицинските си умения, за да я върне към живот.
Този човек я беше спасил.
А в същото време тайните му бяха убили толкова много други.
Внезапно земята се разтърси, сякаш някакъв гигантски юмрук се бе стоварил в Лода пбд краката им. Черният облак около жертвеника се завихри и замята. От всички тунели отекна грохот на разцепващи се скали и падащи камъни.
- Време е да се изнасяме! — извика Джордан.
Затичаха към моста. Ерин помагаше на Елизабет с Томи. Рун водеше, а Бернар и Джордан го следваха, понесли Арела. Земята продължи да се тресе. В арката над реката се появи пукнатина, а водата плисна още по-високо от каменното си корито.
- По-бързо! — извика Ерин.
Спринтираха. Елизабет бързо я изпревари, макар да носеше момчето, прелетя през моста, като задмина дори Рун. Стигнаха до неколцината сангвинисти, които пазеха тунелите към повърхността. Кристиан ги чакаше там.
Ерин се затича още по-бързо и сякаш се блъсна в стена от сярна жега, която я изгори след студа в залата. Страхуваше се от хлъзгавите камъни, но не забави крачка, особено когато част от моста се отчупи и падна във врящата река. Под краката ѝ плъзнаха още пукнатини.
Внезапно силен трус я просна по корем. Точно пред пръстите ѝ последната част от моста се отчупи и падна в реката. Ерин погледна непреодолимата пропаст. Отдолу се вдигаше облак пара.
Изведнъж Рун прелетя през облака като някакъв черен гарван. Стъпи до нея, изправи я, после я пое на ръце и скочи напред. Падна от другата страна, като пое удара с рамото си и се претърколи.
„Джордан...“
Бернар скочи над реката със сибилата на ръце. Джордан се носеше във въздуха до тях. Двамата се приземиха на крака, макар че Джордан едва не изгуби равновесие.
Зад тях целият мост се натроши на парчета и се срина в реката.
Жега и пара ощавиха кожата на Ерин и изгориха дробовете ѝ.