- Не спирайте! - нареди Бернар.
Втурнаха се обратно през лабиринта. Трусовете продължаваха. Ерин си представи бушуващия отдолу мрак. Защо този ужас не спираше?
Нима бяха закъснели?
Нима портите на Ада продължаваха да се отварят?
08:15
Рун тичаше до Елизабета, която носеше на ръце Томи, предсказания Първи ангел. Спомни си как тя му извика, когато влязоха в студената зала.
Спаси момчето!
От мъката в гласа ѝ бе разбрал, че не само пророчеството подхранва нуждата ѝ да защити Томи. Тя го притискаше към гърдите си, стиснала тревожно устни. Сърцето на момчето продължаваше да бие слабо, но решително. Рун следеше всяка нейна крачка, готов да я подхване, ако залитне. Кръв течеше от стотици драскотини по тялото ѝ, но тя сякаш черпеше сили от някакъв много по-дълбок извор, отколкото имаше един стригой.
Изворът на майка, решена да спаси детето си на всяка цена.
Ерин и Джордан тичаха след тях, следвани от кардинала, който носеше тъмнокожата жена. Рун си спомни златната светлина, която струеше от нея, спомни си убеждението на Бернар, че тя е ангел. Въпреки това тя несъмнено познаваше Искариот и бе имала някаква връзка с него. Но защо му е било нужно на един ангел да търси Предателя на Христос?
Кой изобщо би се обърнал към него?
Рун впери поглед в кръвта по ръкава си.
Кръвта на Леополд.
Толкова много неща си оставаха неизвестни.
Най-сетне стигнаха края на тунела и се измъкнаха през канарите на плажа. Небето си оставаше черно и скриваше слънцето. Той погледна Елизабета. Засега тя бе в безопасност от светлината на деня, но накрая рухна на колене с момчето. Изгрялото слънце несъмнено й се отразяваше и изсмукваше дори нейната огромна сила.
Рун отново погледна небето. Пушекът достигаше до хоризонта. Каквото и да бе задействал Искариот, извеждането на Първия ангел от храма не го беше спряло.
Бернар, който изглеждаше не по-малко разтревожен, дойде при тях и положи жената на пясъка. Тя не отвори очи, но едната ѝ ръка се вдигна немощно към лицето ѝ, сякаш да махне паяжини.
Още беше жива.
Елизабета внимателно остави момчето до себе си, като положи главата му на пясъка и огледа раната на гърлото. От нея продължаваше да тече кръв, макар и не така силно. Но дали това се дължеше на възстановяването му, или просто животът му изтичаше?
Елизабета хвана ръката му. Рун не се съмняваше, че би убила всеки, който се опита да посегне на момчето. Спомни си с какво ожесточение пазеше собствените си деца дори когато убиваше децата на другите. Верността ѝ бе необяснима за него.
Вятърът развя наметалото ѝ и мътен слънчев лъч падна на бузата ѝ. Рун се втурна към нея, но кожата ѝ не се запали. Явно във въздуха имаше достатъчно пепел, която да позволява на един стригой да върви под това страховито небе.
Представи си как облакът пепел обикаля земята и събужда ужаси, отдавна заспали в крипти, гробове и други места, до които не достигат слънчеви лъчи.
Елизабета също усети промяната и вдигна лице към сивото небе. Макар и скрита от пепелта, това бе първата дневна светлина, която виждаше от векове. Продължи да я гледа един дълъг момент, след което пак насочи вниманието си към раненото момче на пясъка.
Бернар застана от другата страна на Томи, свали горната си дреха и разкопча окървавената си риза над скритата отдолу броня. Дръпна ципа на херметично затворен джоб над сърцето си и извади от него подвързана в кожа книга.
Рун го зяпна невярващо.
Кардиналът държеше в ръцете си Кървавото евангелие.
08:21
Щом видя евангелието в ръцете на Бернар, Ерин коленичи до главата на момчето. Усети как вековете на пророчеството тежат върху бледото му чело. Все още детски меката му коса беше посипана с пепел; още люспи падаха по бузите и устните му. Тя ги избърса, оставяйки по кожата му петна с цвета на ръжда.
Той не реагира на докосването й. Дишането му бе прекалено бавно.
Кристиан клекна до нея.
- Какво му е? - попита тя. - В Стокхолм се възстанови много по-бързо. Защо не оздравява сега?
- Не зная - тихо прошепна Батори и я погледна. Мъката в очите й изненада Ерин. - Но Искариот каза, че с онова острие можел да убива ангели. И в момента чувам как младото му сърце продължава да утихва. Сигурно е нещо свързано с ножа.
Графинята махна няколко кичура от челото на момчето.
Бернар се отпусна на коляно.
- Ще сложа евангелието в ръцете на Томи — каза той. - Може би неговата милост ще го спаси.