Батори го изгледа намръщено.
- На поредната свещена книга ли се уповаваш, свещенико? Нима другата ни послужи?
Въпреки това не се възпротиви, докато Бернар поставяше ръцете на момчето на гърдите му. Дори тя знаеше, че всяка надежда е по-добра от никаква.
Бернар благоговейно постави книгата в ръцете му. Когато тя докосна кожата му, корицата засия за момент в златна светлина, след което угасна.
Клепачите на Томи трепнаха и се повдигнаха.
- Мамо...?
Графинята се наведе над него и една сълза се отрони от окото й и падна върху бузата на Томи.
- Аз съм Елизабет, храброто ми момче - рече тя. - Свободни сме.
- Отвори книгата, синко - подкани го Бернар. - И спаси света.
Пророчеството отекна в Ерин.
„Тримата от пророчеството трябва да занесат книгата при Първия ангел за неговата благословия...“
Тя местеше поглед от Рун към Джордан и Батори.
Томи се помъчи да седне, за да изпълни ролята си.
Батори му помогна да се надигне и подпря внимателно слабия му гръб.
Томи остави книгата в скута си и я отвори на първата страница. Наведе се немощно напред и се помъчи да разчете думите на старогръцки.
- Какво пише? — попита дрезгаво.
Ерин изрече думите по памет:
- „Предстои голяма война на Небето. За да победят силите на доброто, от това евангелие, написано със собствената ми кръв, трябва да се изкове оръжие. Тримата от пророчеството трябва да занесат книгата при Първия ангел за неговата благословия. Само така те могат да осигурят спасението на света“.
Гледаха и чакаха, а върху отворените страници се сипеше пепел.
Не се случи нищо.
Томи погледна затъмненото небе, после неспокойното море с цвят на олово.
- Какво друго се очаква от мен? - попита той. Гласът му прозвуча неуверено и отчаяно.
- Ти си Първият ангел - тихо каза Рун. - И ти е писано да благословиш тази книга.
Томи примигна, за да махне пепелта от дългите си мигли, и го изгледа със съмнение. После се обърна към единствения човек, на когото като че ли имаше доверие.
Към Батори.
Графинята избърса кръвта от гърлото му. Раната все още си беше там. На лицето ѝ се изписа тревога и тя отчаяно се вкопчи в надеждата.
- Може и да е така.
- Не съм никакъв ангел - намръщи се Томи. - Ангели няма.
Батори му се ухили, показвайки острите върхове на кучешките си зъби.
- Щом има чудовища, защо да няма ангели?
Томи въздъхна и леко завъртя очи - не с насмешка, а от слабост. Беше на път отново да изгуби съзнание.
Батори сложи длан на бузата му.
- Независимо дали вярваш, или не, нищо не ти пречи да изпълниш желанието им и да благословиш проклетата книга, нали?
Бернар го сграбчи за рамото.
- Моля те, опитай.
Томи примирено поклати глава и вдигна ръка над отвореното евангелие. Ръката му се разтрепери дори от това слабо усилие.
- Благославям... тази книга.
Отново зачакаха; пепелта продължаваше да се сипе, а земята все още трепереше.
Не се случи никакво чудо. Нямаше златна светлина, не се появиха нови думи.
Безпокойството на Ерин се засили.
Бяха пропуснали нещо. Но какво?
Джордан се намръщи.
- Може би е нужна някаква специална молитва.
Кристиан огледа опустошения ландшафт.
- Или може би е заради това прокълнато място.
Бернар замръзна за миг, след което сграбчи ръцете на Кристиан.
- Разбира се! Кървавото евангелие може да бъде превърнато единствено над светите кости на Петър в базиликата! Трябва да откараме момчето в Рим. Само там книгата може да бъде благословена!
Томи внезапно се отпусна върху графинята. Краткият му прилив на сили бе секнал. Капка кръв изби от раната, която продължаваше да зее.
- Няма да успеем да стигнем до Рим - каза Батори.
- Едва усещам туптенето на сърцето му.
Рун погледна Ерин и кимна, потвърждавайки думите на графинята.
Тиха въздишка накара Ерин да погледне лежащата на пясъка Арела. Жената се бе обърнала на една страна, но сега падна отново по гръб, но не преди Ерин да види блестящите ѝ очи, пълни със същата онази тъга, която се виждаше на рисунката, същата мъка, с която бе гледала Искариот.
Ерин разбра посланието, което Юда така и не бе разбрал.
„Грешите“.
Сякаш уверила се, че са я разбрали, сибилата затвори очи и тялото ѝ се отпусна.
Разтревожената Ерин се премести до нея и взе ръката ѝ. Беше топла. Върховете на пръстите ѝ бяха покрити с пясък. Ерин погледна там, накъдето се бе обърнала Арела, и видя нарисуван върху пясъка символ.