Беше факла — нарисувана набързо, щрихована с пепел, представляваща вързан и подпален сноп тръстики.
- Можем да превържем момчето тук и да притискаме раната му по пътя - каза Бернар зад нея. - Томи ще... трябва да оцелее при полета до Рим.
Кристиан посочи втория хеликоптер на плажа, онзи, който беше докарал извиканите от кардинала подкрепления.
- Ще взема комплекта за първа помощ. Машината би трябвало да има достатъчно гориво, за да стигне до Ватикана. Пътят е не повече от час. Щом излетим, ще предупредя докторите да са в готовност.
Батори махна презрително с ръка.
- Момчето не е получило нормална рана. Не може да бъде излекувано от модерната ви медицина.
Като никога Ерин бе съгласна с графинята. Дори без възстановителните сили на Томи кръвта по раната би трябвало вече да започне да се съсирва.
Тя отново погледна символа.
„Всички грешите“.
Докато Кристиан тичаше за медицинския пакет, Бернар се опита да налее осветено вино в раната, като мърмореше молитви на латински. После избърса раната с ръкав.
Кръвта се надигна, този път по-гъста.
Ерин забеляза слабо златисто сияние, което се виждаше единствено благодарение на сумрака. Може би то бележеше специалната ангелска същност на момчето, чудото, което поддържаше живота му - същото чудо, което вероятно бе спасило Джордан в Стокхолм.
- Не знаете какво правите — каза Батори и изблъска ръцете на Бернар от момчето. После посочи Арела. — Тя носеше острието, което го нарани. Трябва да знае нещо повече за него. Събудете я.
Ерин се опита, като разтърси жената за рамото, но не получи отговор.
- Трябва да махнем момчето от тези прокълнати пясъци и да го откараме в Рим — настоя Бернар, когато Кристиан се върна. — Там ще го спасим.
Ерин си спомни предупреждението на Арела.
„Нито вие, нито свещениците могат да спасят момчето. Единствено аз мога“.
Обърна се към Бернар и каза на глас онова, в което беше започнала да вярва.
- Всички грешите.
Сякаш чула собственото си послание, Арела се размърда. Ръката ѝ немощно се вдигна към Томи и окървавеното му гърло. При докосването ѝ капката кръв престана да расте на раната и остана там. После пръстите ѝ се плъзнаха на земята, капката се надигна и се търкулна по бледата кожа.
- Тя може да го излекува - настоя Ерин.
Батори кимна.
- Прониза го ангелско оръжие. Ще е нужен ангел, за да се излекува.
- Но как? - попита Бернар.
Ерин се вторачи в символа. Знаеше, че е важен. Жената не би го нарисувала просто така. Сибилата никога не рисуваше нещо, което не е важно. Представи си скицата от сейфа на Искариот.
- Факла! - Ерин махна на другите да приближат и посочи пясъка. — Това е един от петте символа от рисунката, представляваща петте сибили.
- И какво? - попита Бернар.
- Тя се опитва да ни каже къде да идем, как да го излекуваме. Пламтящата факла е символ на либийската сибила, друга пророчица, предрекла идването на Христос. Според митологията на онази епоха водите имали чудодейни лечебни средства. Някои смятат, че Христос е останал там с Мария и Йосиф, след като избягали от клането на Ирод.
- Зная тези истории - рече Бернар. - Но седалището на либийската сибила е било в Сива, един оазис в пустините на днешен Египет. Далеч оттук, от другата страна на Средиземно море. Момчето няма да издържи такова дълго пътуване.
Ерин видя истината в думите му и млъкна.
Бернар сметна това за приемане на становището му и се поизправи.
- Ще откараме и двамата в Рим. - Махна на Кристиан. - Носи момчето. Аз ще взема жената.
Батори застана между Кристиан и Томи.
- Няма.
Бернар я изгледа свирепо.
- Щом момчето не може да бъде излекувано тук, щом не може да стигне до Сива, тогава какво? — остро попита той. - Поне ако го откараме в базиликата в Рим, може да остане жив достатъчно дълго, за да благослови книгата и да разкрие тайните ѝ.
- Значи всъщност не ти пука дали детето ще живее, или ще умре, така ли? - попита Джордан и сложи ръка на рамото на Ерин. - Достатъчно е само да достави стоката си.
Гневното изражение на Бернар отговори на въпроса.
Ерин застана до Батори.
- Животът на детето е по-важен от всички тайни.
Бернар се обърна към тях и махна с ръка към разстилащата се в небето пелена.
- Пепелта продължава да пада. Повреденото все още не е поправено. Видяхме как портата на Ада се открехва под момчето. Процесът беше забавен, но продължава. Отвореното трябва да се затвори. Имаме време до залез-слънце, за да го спрем.