- Защо до залез-слънце? - попита Ерин.
Бернар погледна небето.
- Четох историите за това място. Ако се отвори през деня, портата на Ада трябва да бъде затворена преди падането на мрака, в противен случай нищо няма да може да я затвори. Това е по-важно от всеки отделен живот, включително този на детето. Ако не действаме веднага, със сигурност ще загинат безброй невинни.
- Но аз намирам за подозрително точно това действие - каза Ерин.
- Аз съм с Ерин - подкрепи я Джордан.
- Аз също - твърдо заяви графинята.
Рун ги погледна неуверено, разколебан между тях и Бернар, който имаше подкрепата на дузина сангви- нисти зад себе си.
- И какво предлагаш да правим, Ерин?
- Забравяме за евангелието, за пророчеството и за спасяването на света. Насочваме цялата си сила да спасим това момче, което понесе невъобразими страдания. Дължим му го. Бил е заразен с безсмъртие само заради това, че се е опитал да спаси ранен гълъб. За мен той е този гълъб. Няма да позволя да загине.
Студената ръка на Батори стисна нейната. Топлите пръсти на Джордан хванаха другата ѝ ръка.
- Според легендата лечебните води на Сива са толкова силни, че самата сибила ги използвала, за да се подмладява и да остава безсмъртна. - Ерин погледна жената и се зачуди как един ангел може да изглежда толкова блед и крехък. — Все още можем да ги закараме там преди залез-слънце. Да излекуваме и двамата.
- Момчето със сигурност ще умре преди да стигнете там - възрази Бернар. - Рим е само...
Рун го прекъсна.
- Как смяташ да излекуваме момчето в Рим?
- Имаме доктори. Имаме свещеници. Но дори да ги нямахме, най-важното е благославянето на книгата в „Свети Петър“.
Рун се намръщи недоволно.
- Откъде си сигурен, че книгата ще разкрие тайните си в Рим?
- Защото трябва. - Кардиналът докосна кръста на гърдите си. - Или всичко ще бъде наистина изгубено.
Погледът на Рун се премести от Ерин върху Батори.
- Бернар, залагаш прекалено много на стигането до „Свети Петър“.
- Защото точно там беше отворено и върнато на света Кървавото евангелие.
- Но книгата беше отнесена там заради думите на Ерин и на Батори Дарабонт. А сега отново Ерин и друга Батори ни казват да отнесем момчето в Сива. Макар да не знаем със сигурност коя е Жената на Познанието, в този случай това няма значение. И двете настояват момчето да отиде в Египет.
- Не сме само ние - добави Ерин и посочи Арела.
- Друга жена също иска това. При това ангел, който според собствените ви думи ви е намерил за недостоен в миналото.
Бернар отстъпи крачка назад, но думите й като че ли само разпалиха гнева му.
- Рим е само на един час път - настоя той. - Отиваме в „Свети Петър" и полагаме необходимите грижи за момчето. Ако греша, там ще го подготвим за дългото пътуване до Сива.
- Може да е твърде късно - рече Ерин и махна с ръка към забуленото слънце.
Кристиан също погледна небето и каза:
- Решавайте, аз отивам да запаля двигателите. Вие ще кажете накъде да карам.
- Кристиан е прав - каза Джордан. Пепелта продължаваше да вали. — Замърсеният въздух може да вземе решението вместо нас. Ако пепелта стане по-плътна, няма да можем да идем никъде.
Останалите видяха истината в думите му и тръгнаха след Кристиан. Рун носеше Арела, а Батори пое момчето. След секунди двигателят на хеликоптера се разкашля, задавен от пепелта, след което изрева и се събуди. Ерин вдигна ръка да предпази очите си от вдигнатия от перките пясък.
Стана невъзможно да се разговаря.
Всички се качиха. Батори предаде Томи на Ерин, докато Бернар помагаше на Рун да настанят Арела на един ред седалки. Кристиан едва ги изчака да седнат и наду измъчените двигатели. Хеликоптерът се издигна над плажа и полетя над оловните води, бягайки от урагана от огън и пушек.
- Накъде? - извика Кристиан назад.
- Към Рим! - извика в отговор Бернар и изгледа останалите в кабината, сякаш ги предизвикваше да възразят.
Батори погледна Ерин и очите ѝ проблеснаха дяволито. Ерин се дръпна назад, като се опасяваше от най-лошото. Но не тя бе мишената на графинята. С мълниеносно движение Батори се извъртя към съседа си, сви ръка около китката му, блъсна вратата до него и тя се отвори. И двамата още не си бяха сложили коланите, така че изхвърчаха навън, все така вкопчени един в друг.