Въпреки това отново разтърка мястото, без изобщо да забелязва какво прави.
Някой обаче забелязваше.
- Нещо не е наред с рамото ли? - попита Ерин.
- Ммм... - неопределено смънка той. Не искаше да я тормози с подобни дреболии, когато имаха по-големи грижи.
Като момчето, лежащо на седалките до Ерин.
Тя бе положила главата на Томи в скута си и с едната си ръка държеше марля на шията му. През петте и отгоре часа на пътуването усилията ѝ като че ли бяха намалили кървенето, но въпреки това се налагаше редовно да сменя марлите с нови.
За щастие вече почти бяха стигнали целта си.
След като излетяха от плажа, Кристиан се върна в Неапол, взе самолета, който вече бе зареден с гориво, и излетяха незабавно за малкото градче Марса Матрух на египетския бряг, където се прехвърлиха на този хеликоптер — бивша военна машина, която сега се използваше за чартърни полети. Оттам Кристиан продължи на юг над пясъците.
Джордан се беше нагледал на пустини при мисиите си в Афганистан и Ирак, но нищо не можеше да се сравнява по размери с тази. Сякаш бяха заменили сивото на Средиземно море за жълто-кафявото на Сахарския океан. Колкото и дълго да летяха, пейзажът под тях не се променяше.
Но най-лошото бе, че облакът пепел продължаваше да ги преследва през морето и след това в пустинята. Според съобщенията по радиото се бе разпрострял на огромна площ, при това по-бързо, отколкото предсказваха синоптичните прогнози. Бяха се измъкнали от европейското въздушно пространство в последния момент, след което по-голямата част от района бе затворена за полети поради лошото време.
Вече нямаха проблем да повярват, че цялата пепел е избълвана направо от Ада.
Поне момчето бе все още живо - макар и на косъм. Дишането му бе плитко, а сърцето му биеше толкова слабо, че Джордан не можеше да долови пулс. Рун обаче го увери, че пулс все пак има.
Нещо на хоризонта привлече вниманието на Джордан - зелена ивица.
Той разтърка уморените си очи и погледна отново.
Ивицата си беше там.
„Поне очите не ми въртят номера“.
Загледа се в Рун и в жената до него, завита с тъмносиньо одеяло. Също като Томи, тя не помръдваше. Бяха дошли тук, следвайки неизречената ѝ дума.
„Дано да не е напразно“.
Ако момчето си отидеше, Ерин щеше да бъде съсипана, тъй като именно тя бе настояла да предприемат дългата разходка до нищото с едно умиращо дете.
Джордан отново се обърна към прозореца и загледа как зелената ивица става все по-голяма.
Според Ерин Сива беше оазис недалеч от либийската граница. Имало вода, палми и малко село. В пустинния изумруд имаше и древни обекти, сред които руините на прочутия оракул, както и група гробници, известни като Гебел ал Мавта, или Планината на мъртвите.
Джордан се надяваше, че няма да им се наложи да погребват двамата си спътници на въпросното място.
Не знаеше с какво могат да се сблъскат в Сива и затова се обърна към единствения човек, който можеше да му отговори. Погледна завитото с одеяло тяло на сибилата срещу него - и откри, че тя е отворила очи и също го гледа.
Джордан овладя изненадата си и докосна ръката на Ерин.
Тя се обърна и също се изненада.
- Арела...?
После погледна Томи, но той не беше дошъл на себе си.
Рун разкопча коланите, които държаха жената, и ѝ помогна да седне.
Въпреки горещината в кабината тя остави одеялото около раменете си — явно още ѝ беше студено и се възстановяваше. След като седна, махна с трепереща ръка.
- Как си? - попита Джордан, като повиши глас, за да надвика шума на хеликоптера.
Тя погледна през прозореца към носещата се към тях ивица дървета.
- Сива...
- Почти стигнахме — каза Ерин.
Арела затвори очи и вдиша дълбоко.
- Надушвам го.
Пред очите им цветът ѝ постепенно започна да се връща и кожата ѝ от пепелносива отново стана тъмна. Дори призрачно бялата коса започна да придобива сиви нюанси. Арела определено се съживяваше, подобно на вехнещо растение след поливане.
- Сигурно събира сили с приближаването до оазиса - прошепна седящата до Джордан Ерин.
- Идва от водата - каза Арела и отвори очи. В тях отново можеше да се долови предишният блясък. - Във въздуха е.
Джордан погледна навън. Палмите вече се носеха под тях наред с цъфнали храсти, градини и проблясък на синя вода от фонтани и изкуствени водоеми, всички захранвани от един и същ водоносен пласт.