Арела тръгна към центъра на кратера, като каза само:
- По-бързо с момчето.
Те я последваха, озадачени и объркани - особено когато тя коленичи и започна да копае с ръце.
Джордан повдигна вежда.
- Май няма да е зле да ѝ помогнем.
Ерин се съгласи. Кристиан остана с Томи на ръце, а тя, Рун и Джордан клекнаха и започнаха да копаят горещия пясък. За щастие, колкото по-дълбоко копаеха, толкова по-хладен ставаше той.
Арела се дръпна и ги остави да работят. Личеше си, че още е слаба.
На петнайсетина сантиметра дълбочина пръстите на Ерин напипаха нещо твърдо. Изпълни я почуда, смесена с трепетно очакване. Какво беше скрито тук? Колко пъти е било погребвано и разкривано от пясъчните бури?
- Внимавайте - предупреди тя останалите. - Може да е чупливо.
Започна да разравя по-бавно. Искаше ѝ се да има инструменти, метлички и четки. В този момент от небето падна люспа пепел и ѝ напомни, че трябва да побързат.
Отново заработи енергично и останалите последваха примера ѝ.
- Какво е това? - попита Джордан, когато стана ясно, че под тях има слой стъкло, неравно и грубо, наглед естествено, сякаш нещо беше стопило пясъка.
- Мисля, че се е образувало при удара на метеорита. - Ерин почука повърхността с нокът и тя звънна. - В Либийската пустиня има много метеоритно стъкло. Жълтият скарабей медальон на Тутанкамон е изработен от него.
- Страхотно — промърмори Джордан и продължи да разравя.
Ерин спря за момент да си поеме дъх и да избърше челото си с ръка. Джордан и Рун продължаваха да разчистват пясъка и тя осъзна кой работи толкова усърдно, за да разкрие онова, което лежеше погребано тук.
Те бяха предреченото трио... отново заедно.
Тази мисъл я накара да заработи с подновени сили и след още няколко минути бяха разчистили достатъчно, за да намерят ръба на стъклото — макар че то продължаваше и нататък. Ерин се огледа.
Да не би целият кратер да беше стъклен?
Дали тук наистина не бе паднал метеорит, създал тази съвършена купа?
Възможно ли беше това?
Изглеждаше малко вероятно. Когато преди двайсет и шест милиона години бе ударил Либия и бе създал материала за накита на Тутанкамон, метеоритът бе пръснал разбитото стъкло на площ от много километри.
Не разполагаше с отговор и затова насочи вниманието си отново към онова, което бяха разкрили. Сякаш някой бе взел диамантен нож и бе изрязал съвършен кръг в стъкления под, образувайки диск с диаметър метър и двайсет.
Донякъде приличаше на запушалка на вана.
Ерин се наведе да огледа по-внимателно, като въртеше глава. Дискът бе като прозрачен кехлибар, по-тъмен от едната страна; двата нюанса бяха разделени от S-овидна сребриста линия, образуваща стопена версия на символа ин-ян.
Забеляза, че същият мотив продължава и нататък.
Стъклото в източната половина на кратера приличаше на тъмен кехлибар, докато западната част бе определено по-светла.
Но какво беше това в центъра?
- Прилича ми на капак на гигантска шахта - каза Джордан.
Ерин си даде сметка, че е прав. Внимателно опипа ръбовете на голямата стъклена плоча. Някой можеше да я повдигне, стига да беше достатъчно силен.
- Но какво има отдолу? - Ерин погледна Арела. — И как това може да помогне на Томи?
Арела гледаше небето на север, но се обърна, кимна на Ерин и каза:
- Сложете момчето при краката ми. После вдигнете камъка.
Кристиан внимателно положи Томи на пясъка. После двамата с Рун застанаха от двете страни на кръглата запушалка, пъхнаха пръсти в процепа и я повдигнаха.
Дискът беше дебел трийсетина сантиметра и сигурно тежеше десетки, ако не и стотици килограми, което за пореден път напомни на Ерин за херкулесовата сила на сангвинистите.
Понесли запушалката на височината на кръста, те се дръпнаха на няколко крачки и я пуснаха върху пясъка. Ерин изпълзя до ръба и погледна надолу. Наистина приличаше на шахта. На няколко стъпки под нея имаше огледало, което отразяваше небето и лицето ѝ.
„Не е огледало“ - осъзна тя.
А неподвижна водна повърхност.
Тя погледна Арела.
- Това е кладенец.
Жената се усмихна и пристъпи напред. Изглеждаше видимо по-силна, по-сияйна, сякаш тялото ѝ реагираше на някаква същност от този кладенец.
Арела коленичи почтително на ръба и спусна ръка надолу. Когато я вдигна, от нея капеше сребриста вода.
Сигурно бе естествен извор, може би част от оазиса в миналото.