Арела отиде при Томи и намокри раната на врата му, после внимателно почисти гърлото. Кръвта се махна и спря да сълзи от разреза. Дори розовите краища на раната започнаха да зарастват.
Ерин гледаше изумена. Ученият в нея искаше да разбере какво става, а жената просто възликува и се отпусна с облекчение на колене.
Арела се върна при кладенеца, загреба вода в шепи и я вдигна над Томи.
Ерин затаи дъх.
Когато бистрата вода плисна върху бледото лице, очите на Томи рязко се отвориха, сякаш някой го е стреснал и го е събудил от дрямка.
Томи изпръхтя, избърса лице, огледа се и изграчи:
- Къде съм?
- В безопасност — отвърна Ерин и приближи към него с надеждата, че казва истината.
Погледите им се срещнаха и той се поотпусна.
- Какво стана?
Ерин се обърна към Арела.
- Аз не мога да обясня, но вероятно тя може.
Арела се изправи и избърса ръце в дрехата си.
- Отговорите са написани на стъклото. Историята е пред очите на всички.
- Каква история? - попита Ерин.
Жената обгърна с жест целия кратер.
- Тук се намира неразказаната история на Иисус Христос.
49.
20 декември, 15:04
Сива, Египет
Рун се завъртя бавно в кръг. Оглеждаше покрития с пясък кратер и си представяше основата му от мистериозно стъкло. Още докато помагаше на Ерин и Джордан в разчистването на отвора на кладенеца лечебна вода бе почувствал леко парене от стъклото.
Искаше му се да го обясни с нагорещения пясък и жарещото слънце, но разпозна познатото бодване от безбройните докосвания на разпятието си през вековете.
Това стъкло гореше със святост.
Чувстваше същото от кладенеца... и от тази странна жена ангел. Когато тя мина покрай него да излекува Томи, от пръстите ѝ капеше вода и падаше на пясъка с такава святост, че Рун уплашено отстъпи назад.
Кристиан очевидно бе доловил същото и я поглеждаше с почуда и страхопочитание.
Рун трепереше — усещаше огромната тежест на светостта на този кратер.
Самата му опетнена кръв сякаш гореше на това божествено място.
- Трябва да разчистим пясъка! — извика Ерин.
Вече беше коленичила и чистеше една ивица, разкривайки нещо гравирано в стъклото. Махна им да се пръснат в кръг около извора.
Всички се захванаха за работа, дори Томи.
Единствено Арела не прояви никакъв интерес. Но пък тя знаеше тайните, погребани тук от векове. Вместо това продължаваше да гледа забуленото в пепел небе — взираше се на север почти с очакване.
- По-лесно е, ако не се борите с пясъка — каза Ерин. - Използвайте естествената му тенденция да се стича.
И им показа, като започна да изхвърля пясъка между краката си като куче. Рун и другите последваха примера ѝ. Песъчинките пареха дланите им, нагорещени от нещо повече от слънцето в небето.
Рун стигна до стъклената основа на кратера. Появиха се още части от шарката, открита от Ерин, врязана дълбоко в повърхността. Той махна пясъка и разкри правоъгълен панел, съдържащ една-единствена сцена.
Другите също откриха подобни панели, гравирани в златистата повърхност. Те образуваха пръстен около извора и разказваха отдавна скрита история.
Всички се изправиха, като се мъчеха да разберат изображенията.
Арела пристъпи към най-близкия до Ерин панел, наведе се и внимателно махна пясъка от една фигурка. Малкото момче ги гледаше, но лицето му бе изобразено в профил, в типичния египетски стил.
- Прилича на йероглифи - промърмори Томи.
Но разказът не бе за египетски царе или богове. Момчето с къдравата коса се изкачваше по стилизирана дюна, от другата страна на която имаше водоем.
Но това не беше което и да е момче.
- Това Христос като дете ли е? - попита Ерин.
Арела се обърна към тях.
- Тук се разказва как едно малко момче отишло само в пустинята да намери скрит извор. Още нямало единайсет години и си играело сред пясъците и езерцата като всички други момчета.
При мисълта, че Иисус е можел си е играл в пустинята като всяко друго невинно дете, Рун трепна.
Арела пристъпи към следващия панел и те я последваха. Тук момчето бе стигнало водоема. На отсрещния бряг бе кацнала птица, от чието тяло излизаха някакви линии.
Ерин се загледа в изображението и сбърчи чело.
- Какво е станало?
- Ти си Жената на Познанието - отвърна Арела. - Ти трябва да ми кажеш.
Ерин клекна, огледа рисунката и каза: