- Момчето носи прашка в дясната си ръка и камъни в лявата. Значи ловува... или може би си играе. Прави се на Давид, който се бие с Голиат.
Арела се усмихна, излъчваше ведро спокойствие.
- Точно така. Само че в пустинята не е имало Голиат. А само малък бял гълъб с яркозелени очи.
Томи ахна и впери поглед в Арела.
- Видях такъв гълъб в Масада... със счупено крило.
Усмивката ѝ се изпълни с тъга.
- Както и един друг човек много преди теб.
- Имаш предвид Юда... - Томи клекна до Ерин, за да разгледа птицата по-добре. - Той също каза, че е видял гълъб. Когато бил момче. Сутринта, когато срещнал Иисус,
Ерин погледна Томи, после Арела.
- За Църквата гълъбът винаги е бил символ на Светия Дух.
Рун се мъчеше да разбере как е възможно тази птица да свързва трите момчета. И което бе още по-важно - защо?
Арела просто се обърна с безстрастна физиономия и продължи към следващия панел. Те я последваха.
Тук камъкът беше полетял от прашката, бе улучил птицата и беше счупил крилото ѝ.
- Улучил е птицата - промълви Ерин.
- Искал е камъкът просто да падне до нея и да я подплаши. Но намеренията не са достатъчни.
- Какво означава това? - попита Томи.
Ерин обясни:
- Само защото искаш нещо да се случи по определен начин, не означава, че ще се получи точно така.
Рун долови мъката в сърцето на Томи. Момчето вече беше научило добре този урок.
„Както и аз“.
Следващият панел показваше мрачната развръзка от детската игра. Тук къдрокосото момче държеше гълъба, чиято шия висеше безжизнено.
- Камъкът не е счупил само крилото - рече Ерин. - Убил е гълъба.
- Колко му се искаше да може да върне времето - каза Арела.
Рун разбираше и това чувство. Представи си лицето на Елизабета под лъчите на слънцето.
Томи се обърна към Арела и присви едното си око.
- Откъде знаеш какво е правил Иисус и какво си е мислел?
- Бих могла да кажа, че е защото съм стара и мъдра, или защото съм прорицателка. Но в действителност зная тези неща, защото той ми ги разказа. Втурна се при мен, целият в пясък и сажди, и ми разказа какво се е случило.
Ерин се облещи.
- Значи не просто си довела светото семейство в Сива. А и си останала тук и си бдяла над тях.
Арела сведе глава.
Кристиан се прекръсти. Дори ръката на Рун несъзнателно се вдигна към кръста на гърдите му. Тази жена бе познавала Христос и бе споделяла първите му радости и мъки. Тя бе наистина свята.
Арела обгърна с жест кратера.
- Иисус стоеше точно тук, където стоим ние в момента.
Рун си представи извора. А също и птицата и момчето на брега. Но какво бе станало след това?
Арела продължи напред. Следващата картина показваше момчето с вдигнати високо ръце. От дланите му излизаха лъчи, изрязани в стъклото. И сред тези лъчи летеше гълъбът с широко разперени криле.
- Излекувал го е - каза Ерин.
- Не - отвърна Арела. - Върна го към живот.
- Неговото първо чудо - ахна Рун.
- Точно така. — Гласът на Арела не бе ликуващ. — Но светлината на това чудо привлече тъмния поглед на друг, който го търсеше, откакто ангелът се яви на Мария с радостната вест.
- Цар Ирод ли? - попита Джордан.
- Не. Много по-голям враг, на когото дори Ирод не би могъл да съперничи.
- Значи не е човек, ако не се лъжа? - предположи Ерин.
Арела ги отведе при следващия панел, на който момчето беше изправено срещу фигура от дим с огнени очи.
- Наистина не е човек, а неумолим враг, който издебна момчето не поради омраза към самото него, а защото винаги се е мъчил да разруши направеното от баща му.
- Говориш за Луцифер - тихо каза Ерин. Гласът ѝ бе изпълнен с ужас.
Рун се взираше в стъклото, в тъмния ангел, предизвикващ младия Христос - както щял да направи Сатаната, подложил на изкушения Христос в пустинята по-късно, когато Спасителят бил вече мъж.
- Бащата на лъжите дойде тук, готов за битка — каза Арела. - Но някой друг се притече на помощ на момчето.
И пристъпи към следващия панел, на който момчето бе обгърнато от крилете на ангел, точно както сибилата бе обгърнала Томи днес сутринта.
- Друг ангел му е дошъл на помощ. - Ерин се обърна към Арела. - Ти ли беше?
Лицето на сибилата омекна.
- Иска ми се да беше така, но не е.
Рун разбираше съжалението в гласа ѝ. Каква привилегия би било да спасиш Христос.
- Тогава кой? - попита Ерин.