Ерин виждаше същия този влак спрял на релсите.
Три тъмнозелени вагона бяха закачени зад старомоден черен локомотив, от чийто комин излизаше пушек. При други обстоятелства гледката щеше силно да я развълнува, но точно сега я тревожеше едно-единствено нещо — съдбата на Рун. По време на пътуването им насам не бе получавала видения и се безпокоеше какво означава това за Рун.
Фиатът спря до перона. Кристиан отвори вратата си, даде знак на Джордан и Ерин да го последват и без да сваля телефона от ухото си, се качи на перона.
Беше сменил парадната униформа със свещеническа риза и черни джинси. Тези дрехи му отиваха повече.
Щом стигнаха влака, той свали телефона и с дяволита усмивка посочи средния вагон.
- Всички на борда!
Ерин погледна към купола на базиликата.
- Не разбирам. Нима вече си тръгваме? Ами Рун?
Стройният сангвинист сви рамене.
- Точно сега зная толкова, колкото и вие. Кардиналът нареди да ви доведа тук и да ви кача на влака. Потегляме веднага.
Джордан постави топлата си длан на кръста ѝ и попита:
- Да не си очаквала от Бернар нещо друго? Потърси в речника „необходима информация“ и ще откриеш ухилената му физиономия. Просто си обича тайните.
„А тайните убиват“.
Ерин докосна малкото кехлибарено топче в джоба си и си представи колебливата усмивка на Ейми под пустинното слънце.
- Засега нищо не ни пречи да направим това, което иска кардиналът - каза Джордан. - Винаги можем да се върнем, ако не ни хареса онова, което има да ни каже.
Тя кимна. Винаги можеше да се разчита на Джордан. че ще посочи най-практичния подход. Целуна го по наболата четина и още веднъж по меките устни.
Кристиан пристъпи към вратата и я отвори.
- За да избегне нежелателно внимание, Ватиканът излезе с обяснение, че влакът се мести за ремонт в едно депо извън Рим. Но колкото по-бързо потеглим, толкова ще съм по-щастлив.
Нямаха особен избор, така че Ерин се качи по металните стъпала, следвана от Джордан, и влезе в разкошния вагон-трапезария. Златистите кадифени завеси на прозорците бяха вдигнати и вагонът буквално блестеше на утринното слънце - от масленожълтия таван до прекрасните дъбови мебели. Миришеше на старо дърво и полиращ препарат с лимон.
Джордан подсвирна.
- Папата определено знае как да пътува. Единственото, което би подобрило картината, е кана димящо кафе на някоя маса.
- Напълно подкрепям - каза Ерин.
- Сядайте - каза Кристиан, като мина покрай тях и махна към подредената маса. - Ще се погрижа да изпълня желанията ви.
Докато той вървеше към предния вагон, Ерин си намери едно слънчево местенце и седна, наслаждавайки се на топлината след бързането през студения град. Погали с пръст бялата ленена покривка. Масата беше сложена за четирима, със сребърни прибори и фин порцелан, украсен с папския печат.
Джордан приглади парадната си униформа и седна до нея. Тя видя твърдия проблясък в очите му, докато се взираше през прозореца. Той непрекъснато беше нащрек за всяка опасност, макар да се опитваше да не го показва.
- Надявам се храната тук да е по-добра, отколкото в онова хипарско свърталище, където ни замъкна Кристиан в Сан Франциско - изсумтя Джордан. - Вегетарианска храна? Стига бе! Аз съм от онези, които си падат по месото и картофите. И конкретно в моя случай клоня повече към месната част на уравнението.
- Това е Италия. Нещо ми казва, че може и да изкараш късмет с храната.
- Определено ще изкарате! - обади се глас зад тях: идваше от вратата към първия вагон.
Стреснатият Джордан едва не скочи от мястото си, но дори той позна лекия немски акцент.
- Брат Леополд! - възкликна Ерин, зарадвана да види монаха и подноса с кафе в ръцете му.
Не беше виждала германския монах от деня, в който беше спасил живота ѝ. Изглеждаше по същия начин - очила с телени рамки, проста кафява дреха и момчешка усмивка.
- Закуската ще бъде сервирана всеки момент - продължи Леополд. - Но Кристиан спомена, че се нуждаете първо от доза кофеин след дългото пътуване.
- Ако под „доза“ се разбира цяла кана кафе, познал е. - Джордан се усмихна. - Радвам се да те видя, Леополд.
- И аз вас.
Монахът наля в порцелановите чаши горещо ароматно кафе. Влакът бавно потегли и започна да ускорява.