Кристиан дойде, седна срещу Ерин и се загледа многозначително в димящата чаша в ръцете ѝ.
Запозната с практиката, тя му я подаде. Той я приближи до носа си, затвори очи и вдиша дълбоко виещата се пара. На лицето му се изписа блаженство.
- Благодаря - каза и ѝ върна чашата.
Като млад сангвинист той не беше много откъснат от простите човешки удоволствия като кафето. Това ѝ харесваше.
- Някакви новини? - попита го Джордан. - Например къде отиваме?
- Казаха ми, че щом излезем от Рим, ще научим повече. Междувременно предлагам да се насладим на затишието.
- Като „затишие преди буря“ ли? - попита Ерин.
Кристиан се засмя.
- Най-вероятно.
Джордан като че ли остана задоволен от отговора. По пътя насам двамата с Кристиан се бяха харесали, което бе доста необичайно, като се имаше предвид отвращението и недоверието на Джордан към сангвинистите, след като Рун я беше ухапал.
Влакът се насочи към стоманена порта в стената около Светия град. Крилата бяха покрити с нитове и гвоздеи с големи глави, сякаш пазеха някакъв средновековен замък.
Чу се рязко изсвирване и металните плоскости тежко се плъзнаха в стената.
Портата бележеше границата между Ватикана и Рим.
След като мина под арката, влакът набра скорост и продължи през Рим. Движеше се през града като обикновен влак, но само с три вагона — кухнята отпред, трапезарията в средата и трети отзад. Отвън последният вагон приличаше на другите два, но завесите му бяха спуснати и бе отделен от останалите с яка метална врата.
Ерин погледна вратата и се опита да потисне страха, който стягаше стомаха ѝ.
„Какво има отзад?“
- А - възкликна брат Леополд в същия момент. — Както обещах: закуската.
От кухнята се появи нова фигура, позната като Леополд, но не така добре дошла.
Отец Амвросий, помощникът на кардинал Бернар, излезе от първия вагон с поднос с омлети, кифлички, масло и конфитюр. Кръглото му лице изглеждаше по-червено от обичайното, мокро от пот или може би от парата в кухнята. Не изглеждаше щастлив в ролята си на сервитьор.
- Добро утро, отец Амвросий - каза Ерин. - Много се радвам да ви видя отново.
Направи всичко по силите си думите ѝ да прозвучат искрено.
Амвросий дори не си направи труда да се преструва, а каза само:
- Доктор Грейнджър, сержант Стоун. - И им кимна едва-едва.
Остави храната и се върна във вагона-кухня.
Явно не проявяваше интерес към разговора.
Ерин се запита дали присъствието му означава, че кардинал Бернар също е във влака. Хвърли отново поглед към стоманената врата, водеща към третия вагон.
Джордан буквално се нахвърли върху омлета, сякаш можеше да не види храна дни наред — което, като се имаше предвид преживяното миналия път със сангвинистите, можеше да се окаже самата истина.
Ерин намаза конфитюр върху една кифличка.
През цялото време Кристиан ги гледаше завистливо.
Докато опразнят чиниите, влакът вече беше излязъл от Рим и като че ли се движеше на юг от града.
Ръката на Джордан отново намери нейната под масата. Тя погали дланта му с пръсти и хареса начина, по който той се усмихна. Макар че мисълта за сериозна връзка я плашеше, тя бе готова да рискува с него.
Помежду им обаче оставаше известна неловкост. Колкото и да се съпротивляваше, мислите ѝ често се връщаха към момента, когато Рун я беше ухапал. Никой смъртен мъж не я беше карал да изпита нещо подобно. Но актът не бе означавал нищо, той бе просто необходимост. Тя се запита дали пронизващото до кости блаженство не е трик, прилаган от стригоите върху жертвите им, за да ги направят слаби и безпомощни.
Пръстите ѝ неволно докоснаха белезите на шията ѝ.
Искаше да попита някого за това. Но кого? Определено не и Джордан. Помисли дали да не се обърне към Кристиан, да попита какво е изпитал той, когато е бил ухапан за първи път. В заведението в Сан Франциско той като че ли бе усетил желанието ѝ, но тя бе изпитала смущение при мисълта да обсъжда подобно еротично изживяване с мъж, особено свещеник.
Въпреки това колебанието ѝ не се дължеше единствено на смущението.
Тя знаеше, че част от нея не иска да научава истината.
Ами ако чувството за връзка, което бе изпитала, не бе просто механизъм да укротиш жертвата? Ами ако беше нещо друго?
10:47
Рун се събуди, изпълнен с ужас и паника. Размаха ръце настрани и нагоре в очакване да напипа каменни стени навсякъде около себе си.
Спомените се върнаха.
Беше свободен!