- Кардинале, щом сте знаели от седмици, че Рун е изчезнал, защо чакахте толкова дълго, преди да се свържете с нас? Можехте да се обадите преди да е стигнал до това жалко състояние.
Кардиналът сплете облечените си в ръкавици пръсти.
- Допреди няколко часа не знаех за мрачното деяние, извършено срещу доктор Грейнджър в тунелите под „Свети Петър“. Не бих могъл да знам за някаква връзка между него и Ерин. Но действията на Рун осигуриха надежда за света.
Рун сведе покрусено поглед към масата.
„Какви ги говори кардиналът?“
Бернар вдигна ръце, обхващайки с жест вагона.
- След като всички от предсказаното трио сте тук, можем да започнем търсенето на Първия ангел.
Джордан погледна събралите се около масата.
- Иначе казано, бандата отново се събира. Рицарят на Христа, Воинът на Човека и Жената на Познанието.
При споменаването на последния от триото той стисна пръстите на Ерин.
Тя освободи ръката си и им напомни:
- Не непременно.
Мислено чу изстрела, видя как Батори Дарабонт пада в тунела. „Аз убих последния представител на рода Батори“.
Рун я погледна и отрони:
- Тримата постигнахме много.
Джордан като че ли беше съгласен с това, защото каза:
- Адски си прав.
Може и да бяха прави, но „адската“ част я тревожеше.
11:15
Влакът намали скорост, смени линията и продължи на юг.
Джордан погледна през прозореца. Мъчеше се да познае къде отиват. Бернар още не им беше казал. Кардиналът отново беше изчезнал в задния вагон и ги бе оставил да сдъвчат собствените си мисли.
Хапката беше голяма.
Дрънчене на метал привлече вниманието на Джордан към тъмния вход. Бернар се появи отново, следван от две жени.
Първата беше висока, тъмнокоса и тъмноока сангвинистка и Джордан моментално я позна. Надя. Зяпна кожената ѝ броня и плетения сребърен колан на кръста ѝ. Коланът всъщност беше бич — оръжие, с което тя боравеше изключително умело. На кръста си носеше и дълъг меч.
Фразата „облечена да убива“ изплува неканена в ума му.
Вниманието на Надя не се откъсваше от втората жена.
Което не беше добър знак.
Непознатата беше по-ниска от Ерин, с къса къдрава черна коса. Беше по джинси, а десният ѝ ботуш беше скъсан и на крака ѝ се виждаше шина, очевидно заради скорошно нараняване. Върху дрехите си беше наметнала старомодно тежко наметало, което сякаш я притискаше надолу. Малките ѝ ръце бяха прибрани скромно пред нея и на Джордан му трябваше малко време, за да види белезниците.
Облечената в ръкавица ръка на Надя държеше здрава верига, прикрепена към белезниците.
Нямаха никакво намерение да рискуват с тази жена.
„Защо тази жена е толкова опасна?“
Когато пленницата изкуцука по-близо, Джордан видя лицето ѝ и стисна зъби, за да не ахне от изненада.
Сребристите очи го погледнаха. Джордан се вгледа в съвършените устни, високите скули, вълнистия водопад на буклите ѝ. Ако си боядисаше косата огненочервена, жената щеше да е пълна двойничка на Батори Дарабонт, която Ерин беше убила в тунела под Рим.
Ерин се беше вцепенила - тя също бе забелязала крещящата родствена прилика.
- Намерили сте друга представителка на рода Батори - каза тя.
- Да - потвърди кардиналът.
Джордан изстена наум. „Сякаш предишната не създаде достатъчно неприятности“.
- И освен това стригой - добави Ерин.
Джордан трепна от изненада. Едва сега разбра нуждата от засилената охрана и спуснатите завеси. Трябваше да се сети по-рано.
Жената изгледа Ерин със студен надменен поглед, след което се обърна към кардинала. Заговори му на латински, но акцентът ѝ бе много подобен на този на Рун, когато се ядосаше.
Джордан погледна пленницата с нови очи, като се мъчеше да прецени нивото на заплахата и обстановката, ако това чудовище се освободи от пазачите си.
След като жената приключи, Бернар каза:
- По-добре говорете на английски. Така нещата ще тръгнат много по-гладко.
Тя сви рамене, обърна се към Рун и заговори на английски.
- Вече изглеждаш доста освежен, любов моя.
„Любов моя? Какво означава това?“
Като свещеник Рун не би трябвало да има любовница.
Тя сбърчи нос към Ерин и Джордан, сякаш двамата бяха изпълзели от някаква клоака.
- И май долнопробната компания ти приляга.