Ерин го докосна по ръката и го остави да разкрие онова, за което тя вече се беше досетила.
Той хвана пръстите ѝ и ги стисна леко.
- Това описва абсолютно точно станалото в Масада. Помните ли момчето, което оцеля? Каза, че май надушило тамян и канела. Дори намерихме следи от канела в пробите от газа. Освен това момчето спомена, че димът докоснал ръката му преди всички да умрат от газа и земетресението.
- „Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога“ - благоговейно повтори Рун.
- Всички на планината умряха. — Джордан вече говореше по-бързо. — Единствено нещо нечовешко като ангел би могло да оцелее при отровната атака.
Ерин го дари с усмивка, която го стопли.
- Събитията отговарят на библейския текст. И по-важното е, че той сочи към някого, когото бихме могли да открием.
- Момчето - не особено убедено каза Рун. - Разговарях с него на върха на онази планина. Стори ми се най-обикновено хлапе. Шокирано, зашеметено от мъка след смъртта на майка си и баща си. И е роден от плът. Как би могъл да е ангел?
- Не забравяй, че Христос също е бил роден в плът - възрази кардинал Бернар. - Момчето ми се струва отлична отправна точка.
Джордан кимна.
- Къде е то? Някой знае ли? Доколкото си спомням, го евакуираха от планината с хеликоптер на израелската армия. Щяха да го откарат в една от болниците им. Не би трябвало да е трудно да го намерим.
- Ще е по-трудно, отколкото си мислиш - рече Бернар, на чието лице внезапно се беше изписала тревога.
А това никога не беше добър знак.
12:05
- Защо да е по-трудно? - попита Ерин, макар да имаше чувството, че отговорът няма да ѝ хареса.
Бернар въздъхна със съжаление.
- Защото то вече не е под опеката на израелците.
- Тогава къде е? - попита тя.
Вместо да отговори, кардиналът се обърна към брат Леополд. Германският монах беше останал мълчалив в дъното на вагона.
- Леополд, ти си най-добър с компютрите. Лаптопът ми е в багажа ми. Отец Амвросий знае паролите. Искам да отвориш файловете ми във Ватикана. Можеш ли да ми помогнеш?
Леополд кимна.
- Със сигурност мога да опитам.
Монахът побърза да излезе от вагона-трапезария през вратата към кухнята.
Бернар се обърна към останалите.
- Държахме момчето под око и поддържахме контакт с израелците, които го изследваха в една военна болница. Името му е Томас Болар. Медицинският екип се опитваше да открие как е оцелял в отровния газ. И после...
Леополд дойде с прост черен лаптоп в ръка. Сложи го на масата и го включи. Нагласи очилата си и затрака по клавишите със скорост, на която бе способен единствено сангвинист. Пръстите му се превърнаха в размазано петно над клавиатурата - влизаше в интернет, вкарваше пароли, свързваше се с някакъв ватикански сървър.
Бернар гледаше над рамото му и от време на време го насочваше.
На Ерин ѝ беше странно да гледа как двамата древни мъже в свещенически дрехи си играят с модерните технологии. Струваше ѝ се, че сангвинистите би трябвало да се спотайват в църкви и гробища, а не да сърфират в интернет. Леополд обаче явно знаеше какво прави и след няколко минути отвори прозорец със зърнест черно-бял видеозапис.
Ерин се присламчи по-близо, както и всички останали.
Само графинята не се присъедини. От неспокойното ѝ изражение личеше, че технологиите я изнервят. Тя не беше живяла през дългите години като останалите, за да приеме промените постепенно. Ерин се запита какво ли е да вземеш някого от шестнайсети век и да го запратиш в двайсет и първи. Трябваше да ѝ отдаде дължимото. Доколкото можеше да прецени, графинята възприемаше всичко в крачка и показваше изненадваща издръжливост и гъвкавост. Трябваше да го има предвид при по-нататъшните им взаимоотношения.
Засега обаче насочи вниманието си към лаптопа.
- Това е запис от видеокамера в израелския медицински център - каза Бернар. — Изгледайте го, после ще обясня допълнително.
На екрана се виждаше момче в болнично легло. Беше с болнична пижама, завързана отзад. Момчето избърса сълзите си, после стана и помъкна стойката със системите към прозореца. Опря глава в стъклото и се загледа в нощта.
На Ерин ѝ домъчня за Томас - и двамата му родители бяха умрели в ръцете му, а сега беше затворен сам във военна болница. Радваше се, че Рун бе отделил няколко минути да поговори с детето и да го утеши, преди адът да се отприщи.