Внезапно до момчето при прозореца се появи друга фигура, дребна. Лицето на новодошлия беше извърнато от камерата. Беше се появил от нищото, сякаш някой бе рязал и монтирал записа.
Непознатият носеше тъмно палто и спортни панталони. Томас се дръпна уплашено. Изневиделица проблесна нож, толкова бързо, че движението почти не можеше да се проследи. Момчето се хвана за гърлото, между пръстите му бликна кръв и оплиска пижамата.
Раменете на Ерин потръпнаха, но тя не извърна поглед от екрана. Джордан я придърпа към себе си, за да я подкрепи. Той несъмнено бе виждал достатъчно кръвопролития и убийства на деца в Афганистан и знаеше колко е трудно да се гледа подобна жестокост.
На екрана Томас залитна назад и дръпна жиците, които бяха закачени за гърдите му. По приборите до леглото му замигаха светлини. Беше вдигнал тревога. Хлапето се опитваше да повика помощ.
Умно.
Двама израелски войници влязоха тичешком с вдигнати оръжия.
Непознатият запрати стол през прозореца, грабна Томас и го изхвърли навън преди войниците да успеят да стрелят.
Ако се съдеше по скоростта му, нападателят несъмнено бе стригой.
Непознатият се обърна към войниците и най-сетне лицето му се видя. Приличаше също на момче, на не повече от четиринайсет. Отправи бърз поклон на войниците, след което също скочи от прозореца.
- Каква е височината? — попита Джордан, докато гледаше как войниците се втурват към прозореца и започват беззвучно да стрелят надолу.
- Четири етажа — отвърна кардиналът.
- Значи Томас трябва да е мъртъв - рече Джордан. - Не може да е Първият ангел.
Ерин не беше толкова сигурна. Погледна Бернар, който шепнеше нещо на Леополд. Ако Томас бе мъртъв, защо изобщо си губеха времето с този запис?
- Момчето е оцеляло при скока — обясни кардиналът и посочи екрана.
Появи се друг запис, този път от паркинг.
Хванат от този ъгъл, Томас падаше, окървавената пижама пляскаше около тялото му като криле, преди той да се стовари с главата надолу на черния асфалт. Около него проблясваха и летяха парчета счупено стъкло.
Пред очите им момчето се размърда, очевидно живо.
След секунда непознатият се приземи на крака до него.
Сграбчи Томас за ръката, двамата спринтираха в пустинята и бързо изчезнаха от поглед.
- Смятаме, че похитителят е стригой, вероятно на служба при Белиал — каза кардиналът. - Но знаем със сигурност, че момчето, оцеляло в Масада, не е стригой. Било е на слънчева светлина. Медицинските уреди на израелците са отчели сърдечен ритъм.
- Аз също го чух - добави Рун. - Държах ръката му. Беше топла. Той беше жив.
- Но никое човешко същество не може да оцелее след подобно падане - промълви изуменият Леополд, който продължаваше да трака бързо с клавишите, сякаш се опитваше да намери отговори.
Ерин видя как той отваря текстов прозорец, изпраща съобщение и затваря прозореца. Всичко стана толкова бързо, за по-малко от две секунди, че тя не успя да различи думата.
- Но Томас е оцелял - каза Джордан. - Както е оцелял и в Масада.
- Сякаш е под някаква божествена закрила. - Ерин докосна Леополд по рамото. — Покажи ни отново първия запис. Искам да видя лицето на нападателя.
Монахът се подчини.
Когато непознатият се обърна към камерата, Леополд спря образа и го увеличи. Похитителят имаше красиво лице, овално, с тъмни вежди, едната вдигната повече от другата. Очите му бяха светли, късата му тъмна коса бе сресана на път.
Не ѝ изглеждаше познат, но Рун и Бернар внезапно се напрегнаха.
- Това е Алексей Романов — каза Бернар.
Ерин потръпна.
„Синът на цар Николай II...“
Рун затвори очи, огорчен от внезапното прозрение.
- Значи затова Распутин се отказа толкова лесно от Кървавото евангелие в Санкт Петербург. Вече е бил задействал плана си да отвлече момчето. Играел е съвсем различна игра от нашата, криел е карти в дългите си ръкави. Трябваше да се досетя още тогава.
- Говорите за Романови — прекъсна ги графинята. - По моето време тази руска царска фамилия изгуби властта и беше пратена в изгнание далеч на север. После върнали ли са се на трона?
- Управляваха от хиляда шестстотин и дванайсета до хиляда деветстотин и седемнайсета - каза Рун.
- А моята фамилия? - Графинята се наведе напред. - Какво е станало с тях? Ние също ли се върнахме на власт?
Рун поклати глава. Не му се искаше да казва повече.
За разлика от него, Надя бе повече от щастлива да опише клоните на родовото дърво и да попълни белите полета в познанията ѝ.