Помисли си за онази нощ, за Рун в обятията ѝ, за неизказаната им любов, която най-сетне бе изразена в топлината на устните, в допира на плътта, в нежните думи. Тя знаеше, че случващото се е забранено за един свещеник, но нямаше представа до каква степен тези закони удържат истинския звяр, спотайващ се в Рун. А щом те бяха нарушени, той показа острите си зъби и тъмните си страсти и я откъсна от предишния ѝ живот, за да я запрати във вечната нощ.
А сега изглеждаше, че Рун е пуснал същия този звяр на друга жена, за която явно го беше грижа.
Елизабет виждаше възможност в това привличане. Ако ѝ се удадеше удобен случай, щеше да използва чувствата им един към друг срещу тях, за да унищожи и двамата.
Но засега се налагаше да се задоволи с изчакване. Трябваше да продължи с групата на Бернар, но нямаше никакво доверие на кардинала. Нито сега, нито по време на смъртния си живот. Навремето искаше да предупреди Рун за Бернар, тъй като усещаше дълбоките тайни, скрити в безсърдечните му, лицемерно набожни гърди.
Острият ѝ слух долови името ѝ да се изговаря в съседния вагон.
- Не можем да рискуваме да я изгубим - каза кардинал Бернар. - Трябва през цялото време да знаем къде е.
- Не се безпокойте - отвърна младият монах, Кристиан. - Вече съм взел мерки по този въпрос. Ще я държа изкъсо.
- Ще ида да донеса още кафе - каза брат Леополд със силния акцент, характерен за германците.
Леките му стъпки се отдалечиха от стаята към кухнята отпред, където се приготвяше храната и откъдето едва-едва се долавяше друго човешко сърце, още един слуга на тази орда.
Останалите около масата седяха мълчаливо. Явно нямаха какво да си кажат и сигурно всеки мислеше за предстоящото пътуване.
Тя реши да направи същото и се обърна към Надя.
- Кажи ми за онзи руснак, свързан с Романови... Распутин ли беше? Защо Църквата не изпитва любов към него?
Може би тя можеше да го направи свой съюзник.
Надя седеше мълчалива като камък, но изражението ѝ ясно показваше колко обича да пази тайни.
- Кардиналът иска да съм част от това начинание — напомни ѝ Елизабет. — В такъв случай трябва да знам всичко.
- Тогава поискай от кардинала да ти разкаже - отвърна Надя и скръсти ръце на гърдите си.
Разбрала, че няма да получи нищо, Елизабет продължи с подслушването, но изгуби интерес, когато тракането на колелата се засили — влакът се изкачваше по някакъв дълъг наклон и шумът заглушаваше думите почти напълно.
След минути стоманената врата на затвора ѝ се отвори и нахлуха по-острите миризми на храна, ослепителна дневна светлина и по-силното туптене на сърца. Кардинал Бернар влезе заедно с младия сангвинист Кристиан. Следваше ги друг свещеник, човек, най-вероятно прислужник на кардинала. Елизабет разпозна мудното му сърце от първия вагон, където се приготвяше храната. Самата тя също огладняваше, а този имаше заоблен корем, тлъсти бузи и целият бе пълен с кръв - същинско прасе, чакащо да бъде заклано.
- Скоро ще пристигнем - каза Бернар на Надя. — Щом слезем от влака, двамата с Кристиан отговаряте за графиня Батори.
- Имате предвид, че отговарят за затворничката - поправи го Елизабет. - Нямате никакво доверие в мен, въпреки че се включих във вашето търсене.
- Доверието се заслужва - отвърна Кристиан. - А в момента вие имате сериозен дефицит на доверие.
Тя вдигна закопчаните си ръце.
- Не можете ли поне да ме пуснете да се движа свободно в този затвор? Навън е светло и не мога да избягам. Не виждам какво лошо...
Експлозия заглуши думите ѝ. Сякаш поразен от Божията ръка, целият вагон се вдигна под тях, понесен от гръмовен рев и пламъците на ада.
16.
19 декември, 12:34
Южно от Рим, Италия
Рун се задейства още при първото раздвижване на въздуха, в първия миг на експлозията. Понесе се в ударната вълна, а времето забави хода си и стана гъсто като втечнен газ.
Хвърли се през масата, обгърна с ръце Ерин и блъсна затворения прозорец с рамо. Дебелата завеса се уви около тялото му, докато излиташе навън. Стъклото одра ръцете и гърба му. Пламъци и рев го подгониха навън в света.
Докато петите му се оттласкваха, вагонът сякаш се разду и стана невъзможно голям, докато обвивката му не се сцепи - и навън в огромна експлозия се разлетяха пушек, сажди и дърво.
Изхвърлен високо нагоре, Рун завъртя тялото си настрани, падна и се затъркаля, като с едната си ръка прикриваше гърба на Ерин, а с другата притискаше главата ѝ към гърдите си.