Ерин падна на колене до него и сграбчи ръката му. С треперещи пръсти затърси пулс. И го намери - равномерен. А той отвори ясните си сини очи.
Ерин заплака от облекчение.
Очите на Джордан се спряха върху нея и в тях тя прочете същото облекчение. Погали го по бузата, по челото, за да се увери, че е цял.
- Здрасти, маце - каза той. - Изглеждаш страхотно.
Тя го прегърна и зарови глава в гърдите му.
12:47
Рун гледаше как Ерин прегръща войника. Първата ѝ мисъл беше за Джордан, както и би трябвало.
Самият Рун също имаше отговорности, така че попита:
- Къде е графинята?
Кристиан поклати глава.
- Когато вагонът се взриви, видях как двете с Надя излитат навън.
На слънце!
Кристиан посочи.
- Мисля, че са от другата страна на релсите.
Рун пак погледна Ерин и Джордан.
- Върви - каза Ерин и помогна на Джордан да седне. - Ние ще отидем при кардинал Бернар.
Рун тръгна с Кристиан. Младият сангвинист го изпревари с лекотата на жребче. Експлозията като че ли изобщо не го беше засегнала, докато Рун изпитваше болки навсякъде.
Щом пресякоха релсите, Кристиан затича наляво.
През дима към тях куцаше висока жена, облечена в черно.
Надя.
Кристиан стигна до нея пръв и я прегърна. Двамата с Надя често бяха участвали заедно в други мисии за Църквата.
Рун дотича при тях и попита:
- Елизабета?
- Графинята демон е още жива. - Надя посочи с палец през рамо. — Но е лошо обгорена.
Рун забърза към покритата с наметало графиня.
Кристиан тръгна след него с Надя, като ѝ обясняваше състоянието на екипа.
- Ами Леополд? - попита Надя.
Кристиан се намръщи.
- Беше във вагона-кухня, по-близо до експлозията.
- Ще го потърся - каза Надя. - Вие двамата можете да се погрижите за нейно благородие и сами.
Рун клекна до Елизабета и долови миризмата на изгоряла плът.
Докосна наметалото.
- Елизабета?
В отговор чу скимтене. Изпълни го съжаление. Елизабета беше легендарна със способността си да издържа на болка. Щом беше доведена до това състояние, агонията ѝ несъмнено беше ужасна.
- Ще ѝ трябва кръв, за да се оправи - каза Рун.
- Няма да предложа своята - заяви Кристиан. - А ти самият нямаш достатъчно.
Рун се наведе към наметалото. Не смееше да го повдигне и да види степента на нараняванията ѝ. Все пак бръкна под него и напипа ръката ѝ. Въпреки несъмнената болка, която изпитваше, тя стисна пръстите му и не го пусна.
„Ще се погрижа за теб“.
Погледна нагоре към ясното, макар и зацапано от дима синьо небе.
Къде можеха да отидат?
12:52
Хеликоптерът приближи бързо и ниско и кацна. Пилотът отвори прозореца и им махна.
Хеликоптерът беше двойник на онзи, който ги беше спасил от пустинята край Масада.
Докато вървяха към него, Джордан си спомни размазаното петно, в което се бе превърнал Рун, когато изтръгна Ерин от ръцете му и се хвърли през прозореца.
Бързата му реакция беше спасила живота ѝ.
Може би трябваше да прости на свещеника сангвинист предишните му действия - как се беше хранил от нея и я бе оставил да умре в тунелите под Рим, - но още не можеше да събере достатъчно сили да го направи.
Перките вдигаха прахоляк и трева във въздуха. Пилотът бе облечен в познатата тъмносиня униформа на Швейцарската гвардия и им показа със знаци, че трябва да се качат отзад.
Ерин се качи първа и протегна ръка на Джордан.
Забравил гордостта си, той я хвана и прие помощта ѝ.
След като се закопчаха, погледна през отворената врата към другите сангвинисти. Прахолякът скриваше всичко освен приближаващите се Кристиан и Рун. Двамата мъкнеха черен вързоп, покрит с наметало.
„Графинята“.
След тях от облака прахоляк се появи Бернар. Носеше тялото на отец Амвросий. Зад него вървеше Надя.
Кристиан и Рун се качиха в хеликоптера и Рун намести Батори в скута си. Увитата ѝ глава се отпусна на рамото му.
- А Леополд? - попита Джордан Кристиан.
Младият сангвинист поклати глава.
Кристиан взе тялото на Амвросий от ръцете на Бернар и двамата го завързаха на една носилка с бързи и ефективни движения, сякаш бяха правили това хиляди пъти.
„И най-вероятно е точно така“.
Последна се качи Надя. Потупа пилота по рамото и вдигна палец, за да му покаже, че може да излита.
Бернар слезе. Щеше да остане тук, за да обясни всичко на полицията и да стане публично лице на трагедията. Нямаше да му е лесно, особено като се имаше предвид мъката му.