Двигателят изрева, перките се завъртяха и хеликоптерът се издигна, набра височина и направи завой над мястото на катастрофата.
Всички залепиха лица за прозорците и стигнаха до едно и също тъжно и неизбежно заключение.
Брат Леополд си беше отишъл.
17.
19 декември, 13:04
Кастел Гандолфо, Италия
Хеликоптерът летеше към старинно селце с каменни къщи, сгушено сред боровете и маслинените горички до едно голямо езеро. Ерин се бе вкопчила в ръката на Джордан. Кобалтовите води ѝ напомняха за езерото Тахо и събуждаха копнежа ѝ по Калифорния, защитена и далеч от цялата тази смърт и хаос.
„Не че бедите не могат да ме открият и там“.
Спомни си Блекджек и писъците на пумата бласфемари.
Знаеше, че няма да се успокои, докато всичко това не приключи.
„Но възможно ли е наистина да приключи?“
Пилотът насочи хеликоптера към ръба на живописен вулканичен кратер, надвиснал над езерото и селото. Върху каменистото му било, подобно на корона, бе кацнал замък с червен керемиден покрив, два оловни купола и широки тераси. Територията около него беше също така впечатляваща, разделена на закътани добре поддържани градини, предразполагащи към съзерцание езерца и ромонящи фонтани. Покрай широките алеи се издигаха борове и гигантски дъбове. Ерин зърна и руините на римска императорска вила.
Нямаше проблем да разпознае лятната резиденция на папата.
Кастел Гандолфо.
Докато се спускаха, тя се зачуди дали целта им е резиденцията, или тук е просто бързо достъпно и удобно скривалище след експлозията?
В крайна сметка не ѝ пукаше. Нуждаеха се от почивка и място, където да възстановят силите си.
„Тих пристан след буря...“
Огледа спътниците си. Джордан изглеждаше изпит под маската от сажди и мръсотия. Изражението на Надя бе все така строго и решително, но помрачено от сянката на тъгата. В мъничките бръчици по лицето на Кристиан имаше останала кръв и той изглеждаше много по-стар - или може би впечатлението се създаваше просто от изтощението.
Седящият срещу нея Рун не откъсваше поглед от увитата в наметалото графиня в ръцете си и изглеждаше съсипан от мъка и тревога. Графинята не бе помръднала в обятията му.
Щом кацнаха, сангвинистите изведоха Ерин и Джордан. Тялото на Амвросий остана в хеликоптера - всеки сангвинист го докосна на слизане, дори Рун. Кристиан каза, че пилотът и вторият пилот щели да се погрижат за тялото.
Тръгнаха през розова градина. Растенията отдавна бяха прецъфтели, но си оставаха прекрасни. След няколко минути стигнаха до врата със заострен свод. Кристиан я отвори и ги поведе по коридор с блестяща подова мозайка. От двете им страни имаше салони и стаи, украсени със средновековни гоблени и мебели с позлатени дървени части.
На едно кръстовище между два коридора Надя направи знак на Рун да я последва наляво. Кристиан поведе Ерин и Джордан надясно и каза:
- Ще ви заведа да се измиете.
- Няма да се отделя от Ерин - заяви Джордан.
Ерин стисна ръката му още по-силно. Тя също нямаше намерение да го изпуска от очи.
- Това го разбрах — каза Кристиан. - И също няма да се отделя от вас, докато не бъдете в безопасност. Трябва да изчакаме кардинала. Ще се възстановим и прегрупираме, след което ще решим как да действаме.
След като въпросът беше решен, последваха Кристиан. Високите прозорци от едната страна на коридора гледаха към езерото. По повърхността се плъзгаха бели платна, в небето се рееха чайки. За Ерин ведрата спокойна гледка бе почти сюрреалистична след цялото онова унищожение и смърт.
Джордан явно не бе толкова впечатлен - умът му бе другаде.
- Какво според теб е станало с Леополд?
Кристиан докосна кръста си.
- Той беше най-близо до мястото на експлозията. Възможно е тялото му така и да не бъде открито. Кардиналът обаче ще продължи да го търси до пристигането на спасителните екипи и полицията. Ако успее да го намери, ще го вземе и ще го докара тук.
Кристиан отключи една дъбова врата, направи им път и влезе след тях. Бързо прекоси помещението и затвори капаците на прозорците. После включи няколко лампи от ковано желязо. В стаята имаше двойно легло с бяла завивка, облицована с мрамор камина и кът с кресла при прозорците.
Кристиан изчезна през малка странична врата. Ерин тръгна след него, следвана от Джордан. Озова се в баня с бели стени, тоалетна и умивалник. В ъгъла имаше душ, ограден с мраморни плочи като тези на пода. Върху ниска дървена масичка имаше две дебели хавлии и чисти дрехи.