Коленичилият до него стригой трепереше. Дали не се страхуваше, че вярата му не е достатъчно сигурна, че първата глътка от Христовата кръв ще бъде и последната му?
Когато дойде негов ред, Леополд сведе глава и изброи греховете си. Бяха много. През живота си като смъртен той бе лекар. В началото на войната беше игнорирал нацистите и се съпротивляваше. Но накрая властите го мобилизираха и го пратиха на фронта да се грижи за младежи, разкъсани от куршуми и бомби или покосени от болести, глад и студ.
Една зимна нощ глутница стригои се нахвърли върху малкия му отряд в Баварските Алпи. Полузамръзналите войници се сражаваха с пушки и щикове, но битката продължи само няколко минути. При първото нападение на зверовете Леополд беше ранен, със счупен гръбнак, неспособен да се бие и да се движи. Можеше само да гледа касапницата със съзнанието, че ще дойде и неговият ред.
Тогава един стригой с големината на дете го замъкна в пустата студена гора, като го влачеше за ботушите. И той умря там, димящата му кръв правеше дупки в мръсно белия сняг. През цялото време детето пееше немска народна песен с ясния си глас. Това можеше да е краят на мизерния живот на Леополд, но момчето бе предпочело да го превърне в чудовище.
Съпротивляваше се, когато наливаха кръв в устата му - докато отвращението не се превърна в жажда и блаженство. Докато Леополд пиеше, детето продължаваше да пее.
В крайна сметка войната беше рай за стригоите.
И за свой огромен срам Леополд пируваше.
После дойде денят, в който срещна човек, когото не можеше да ухапе. Сетивата му казаха, че само една капка от кръвта Му е в състояние да го убие. Непознатият го заинтригува. Като доктор Леополд искаше да разбере тайните му. Затова го издирваше нощи наред и го наблюдаваше в продължение на седмици преди да се осмели да го заговори. Когато най-сетне се изправи срещу него, непознатият изслуша думите му и разбра отвращението му от онова, в което се е превърнал.
В отговор непознатият му каза истинското си име — на онзи, прокълнат така от Христос, че Леополд все още се осмеляваше да мисли за него само като за Дамнатус. В този момент му беше предложен път към спасението, начин да служи тайно на Христос.
Именно така бе стигнал до тази крипта под Дрезден.
Паднал на колене и изреждащ греховете си заедно с другите.
Беше му заръчано да издири сангвинистите, да се внедри сред тях и да стане очите и ушите на Дамнатус в ордена.
Тогава се закле във верността си - както трябваше да направи и тази нощ.
Падна още една бомба и от тавана отново се посипа прах. Каещият се от лявата му страна извика уплашено. Леополд запази мълчание. Не се страхуваше от смъртта. Беше призован за no-велика цел. Щеше да изпълни призвание, продължило хилядолетия.
Онзи до него се овладя, прекръсти се и приключи с изреждането на прегрешенията си. Накрая млъкна. Беше предал греховете си на Бог. Сега можеше да бъде пречистен.
- Отказваш ли се от греховете си от любов към Бог, а не от страх от проклятие? — напевно попита сангвинистът свещеник.
- Отказвам се — отвърна мъжът.
- Тогава стани и бъди съден. — Лицето на свещеника бе невидимо под качулката.
Каещият се стана разтреперан и отвори уста. Свещеникът вдигна златния потир и изля бистро червено вино на езика му.
Мъжът моментално започна да крещи, а от устата му забълва дим. Или не се беше покаян напълно, или направо беше излъгал. Каквато и да беше причината, душата му бе преценена като опетнена и тялото му не можеше да приеме святата Христова кръв.
Всички поемаха този риск, за да влязат в ордена.
Съществото падна на каменния под и се загърчи, писъците му отекваха между голите стени. Леополд се наведе да го докосне, да го накара да се успокои, но преди ръката му да достигне до него, тялото се разпадна на прах.
Леополд прошепна молитва за този стригой, опитал се да промени живота си, въпреки че сърцето му не бе чисто. Коленичи и отново долепи длани в молитва.
Завърши собственото си дълго изреждане на греховете и зачака виното. Ако пътят му бе праведен, нямаше да се разпадне на прах пред саигвиниста. Ако той и онзи, на когото служеше, грешаха, една-единствена капка вино щеше да го разкрие.
Отвори уста, оставяйки Христос да се излее в тялото му.