„Само да можех да чуя какво казва другият...“
Уви, това желание не му беше изпълнено.
- Зная какво разкрива Евангелието, кардинале - изръмжа Распутин. - И няма да преговарям, ако не мога да съм сигурен, че то е у вас.
Въпросите затанцуваха като искри от огън в главата на Томи: „Какво евангелие? Какъв кардинал? С някой от Католическата църква ли разговаря? Защо?“
Представи си очите на свещеника, който го бе утешил след смъртта на родителите му в Масада. Помнеше загрижеността му. Свещеникът дори се беше помолил за майка му и баща му, макар да знаеше, че са евреи.
От другия край на линията изригнаха гневни звуци, достатъчно силни, за да достигнат до Томи.
Распутин отново каза нещо на някакъв друг език, вероятно латински.
Томи си спомни, че молитвата на свещеника също бе на латински.
Да не би да имаше някаква връзка?
- Това са условията ми - сопна се Распутин и прекъсна връзката.
Започна отново да крачи напред-назад, докато телефонът му не подаде сигнал за получено съобщение.
Распутин погледна екрана и падна на колене на заледената палуба. На лицето му бе изписан възторг, докато се взираше в леда, стиснал телефона между дланите си, сякаш беше молитвеник.
Томи тихо увисна от крана, за да погледне екрана. Не успя да различи нищо, но предположи, че това е снимката на евангелието, която Распутин бе настоял да получи.
Телефонът иззвъня отново.
Распутин вдигна, все така паднал на колене и явно неспособен да скрие задоволството си.
- Да?
Последва дълга пауза, по време на която монахът слушаше.
- Добре — каза той, докосвайки с дебелия си пръст кръста на гърдите си. - Но, кардинал Бернар, винаги можем да се срещнем в Санкт Петербург за размяната, нали? За мен ще е огромно удоволствие да ви демонстрирам руското гостоприемство. Отец Корза му се наслади много при посещението си миналия път.
Томи трепна и едва не падна.
Беше забравил името на свещеника, но го позна, когато го чу.
„Корза“.
Преди да успее да обмисли новата загадка, Распутин изръмжа и острите му кучешки зъби лъснаха.
- Добре тогава, неутрална територия. — И се искиска. - Какво ще кажете за Стокхолм?
Послуша още малко, после се сбогува и затвори. Изправи се и се загледа в леда.
Томи не смееше да помръдне, така че просто гледаше и чакаше.
Монахът вдигна глава и погледна към него. Усмивката му беше по-студена и от леда около кораба. Явно през цялото време бе знаел, че Томи е там горе. Може би беше преминал нарочно на английски, за да е сигурен, че Томи ще разбере същината на разговора.
Но защо?
Распутин размаха пръст към него.
- Внимавай там горе. Може и да си ангел, но още си нямаш криле. Ще се погрижа да ти намеря един чифт, преди да тръгнем.
Резкият му смях се понесе над палубата.
„Какво искаше да каже с това?“
Томи внезапно усети, че се намира в много по-голяма опасност, отколкото преди малко. Замоли се някой да го спаси и си представи лицето на отец Корза.
Но онзи свещеник добър ли беше, или лош?
22.
19 декември, 13:51
Кастел Гандолфо, Италия
Изгубен в кръв и огън, Рун отдели устни от устата на Елизабета и ги приближи към гърлото ѝ. Езикът му се плъзна по вените, които навремето пулсираха с ритъма на сърцето ѝ.
Тя изстена под него.
- Да, да, любов моя...
Кучешките му зъби се източиха, готови да пронижат нежната плът и да пият онова, което тя му предлагаше.
Бялата като алабастър шия го подканяше.
Най-сетне щеше да се събере с нея. Кръвта ѝ щеше да тече във вените му, както бе текла в нейните. Приближи жадните си устни към очакващото гърло.
Отвори уста и оголи зъби към меката плът.
Преди да успее да захапе, нечии ръце го сграбчиха, отскубнаха го от Елизабета и го запратиха към каменната стена. Той изръмжа и се опита да се съпротивлява, но противникът му се беше вкопчил в него като вълк, хванал елен.
Чу две изщраквания.
Още две ръце се присъединиха към първите.
Когато алената пелена най-сетне се вдигна от очите му, видя Елизабета. Беше закопчана за леглото и се мъчеше да се освободи. По деликатните ѝ китки бяха избили мехури от изгарящото сребро, обезобразяващи онова, което току-що бе излекувал и целувал.