Дойде на себе си на пода на килията. В някакъв момент беше изпълзял под леглото, бе се свил на кълбо и плачеше. Лежеше сам и се взираше в дъските на леглото, само на една длан разстояние от лицето му.
„Защо ми беше показан този момент?“
Беше постъпил според инструкциите, изпълнявайки заповедта на Бог.
Защо това да бе грях, който трябва да се изкупи?
„Защото се поколебах накрая ли?“
Изпълзя изпод леглото и седна на ръба. Опря лакти на коленете си, стисна главата си с ръце и се замоли за утеха.
Но утеха не дойде.
Вместо това си спомняше ясните кафяви очи на момчето, тънкия му глас, как се бе сгушило на гърдите му и бе повдигнало брадичка, за да улесни острието.
Спомни си как го помоли за прошка.
Момчето бе отговорило.
He.
Въпреки това, в името на Бог, той го беше заклал.
Оттогава много невинни бяха умрели под острието му. Рун вече не спираше, не се колебаеше. Убиваше, без да изпитва мъка. Годините служба го бяха довели дотам да може да избива деца без никакво съжаление.
Скри лице в дланите си и заплака.
За себе си и за момчето с кафявите очи.
23.
19 декември, 14:36
Кастел Гандолфо, Италия
Джордан ,се протегна под завивките. Голото му тяло бе долепено до тялото на Ерин. Тя промърмори нещо в съня си и се притисна към него. Господи, колко му беше липсвала.
Почукване на вратата събуди Ерин и тя се сепна и бързо седна. Русата ѝ коса се спусна по раменете ѝ и одеялото падна от голите ѝ гърди. Изглеждаше прекрасна на слабата светлина, проникваща през капаците на прозорците.
Той посегна към нея. Не можеше да се сдържи.
- Имате петнайсет минути! - обади се Кристиан от другата страна. Гласът му бе доста развеселен. — Така че довършвайте, каквото сте започнали... или започнете, каквото искате да завършите. Така или иначе, предупредих ви.
- Благодаря! - извика му Джордан и се ухили на Ерин. - Нали знаеш, че е смъртен грях да не се подчиниш на пряка заповед на свещеник.
- Нещо ме съмнява — отвърна тя със спокойна усмивка и посочи към душа, към обещанието за гореща сапунена вода и гола кожа. - Но може би заради душите ни ще е по-добре да сме сигурни, а не да съжаляваме.
Той отвърна на усмивката ѝ, вдигна я на ръце и я понесе към банята.
Когато Кристиан почука отново, двамата бяха изкъпани, облечени и въоръжени с новите си оръжия. Въпреки драскотините и синините Джордан не се бе чувствал толкова добре от много време.
След като излязоха в коридора, Кристиан приближи пръст до устните си и им подаде по едно фенерче.
„Какво става?“ - зачуди се Джордан.
Все пак имаше достатъчно доверие на Кристиан, за да не задава въпроси. Двамата с Ерин последваха младия сангвинист до края на коридора, надолу по стълбите и по дълъг тунел без осветление.
Джордан включи фенерчето си. Ерин последва примера му.
Кристиан наложи изнурително темпо. Вървяха поне километър и половина. Накрая стигнаха стоманена врата и спряха. Кристиан въведе код в електронното табло и отстъпи назад. Вратата безшумно се отвори към тях. Беше дебела цяла стъпка и вероятно можеше да издържи на минометен обстрел.
В тъмния проход нахлу ярка слънчева светлина.
Джордан долови миризма на бор и глина.
Явно бе таен изход, през който папата можеше да се измъкне, ако замъкът бъде застрашен по някакъв начин.
Кристиан пристъпи напред и им направи знак да не изостават.
Разтревожен от всички недомлъвки, Джордан намести автомата си по-удобно и пусна Ерин между себе си и Кристиан. Искаше тя да е защитена отпред и отзад.
Озоваха се в гъста вечнозелена гора. В сенките беше студено. Докато вървяха, дъхът им увисваше на пара в неподвижния въздух. Килимът от борови иглички заглушаваше стъпките им.
Ерин вдигна ципа на якето си от вълча кожа.
Дори този звук беше прекалено силен в смълчалата се гора.
Три фигури изплуваха от сенките пред тях. Кристиан се отпусна, но Джордан стисна автомата по-здраво. После видя, че едната е Надя и че води Рун и Батори. Или поне предположи, че е графинята, тъй като жената бе забулена от глава до пети, за да се предпази от слънцето. Сребърната белезница на едната ѝ тънка китка потвърди, че наистина е Батори. Другата белезница беше закопчана на китката на Рун.
Сангвинистите не искаха да поемат никакви рискове с графинята.
Самият Джордан би предпочел да го закопчаят с кобра.
Надя даде знак на Джордан да я последва сред гъсталаците, за да поговорят насаме. Беше изнервящо, че никой не произнасяше нито дума. Джордан бързо стисна Ерин за лакътя, остави я с Кристиан и тръгна след Надя.