- Предпочитам да умра.
Надя пристъпи напред.
- Щом искаш.
И с бързо замахване на късия меч ѝ преряза гърлото. Среброто изгори кожата на Елизабет и от раната бликна кръв, заизвлича светостта от тялото ѝ. Елизабет престана да се съпротивлява и изпусна оръжието си. Рун беше до нея и притискаше с длан гърлото ѝ, за да спре кръвта.
- Какво направи? - изсъска той на Надя.
- Ще живее — отвърна Надя. — Срязах я плитко. Така по-лесно ще я сложим в ковчега без ненужни борби.
Надя вдигна капака.
Елизабет изстена, но среброто я беше омаломощило и тя нямаше сили да направи нещо повече.
Рун я взе на ръце и я понесе към ковчега.
- Обещавам, че ще те извадя — каза той. - След няколко часа.
Нежно я положи в ковчега. Чу се изщракване и белезниците ѝ бяха свалени.
Елизабет искаше да се надигне, да се съпротивлява, но не можеше да събере сили.
Капакът се спусна и тя отново потъна в пълен мрак.
24.
19 декември, 17:39
Кастел Гандолфо, Ималия
Слънцето беше залязло преди час. Леополд дебнеше в покрайнините на лятната резиденция на папата. Имотът бе по-голям от целия Ватикан и предлагаше много места, на които да се спотайва и да наблюдава. В момента се беше покатерил на един от гигантските вечнозелени дъбове и използваше клоните и дебелия ствол, за да се скрие в тъмното. Дървото се издигаше само на един хвърлей от замъка.
По-рано, докато слънцето залязваше, беше изпълзял от купата сено. Благодарение на тъмнината лесно се промъкна през полицейските заграждения около останките на влака. Острият му слух долавяше сърцата на следователите и му позволяваше да ги избягва и да остане незабелязан. От купата беше чул кардинала да споменава, че отива в Кастел Гандолфо, за да се моли и да оплаче душите, изгубили живота си този ден.
Затова след залез Леополд го последва: тичаше със скорост, на каквато бе способен единствено сангвинист, и бързо измина няколкото километра до малкото село с издигащия се над него папски замък.
През последния половин час следеше резиденцията от разстояние, като бавно я обикаляше. Не смееше да приближи, тъй като сангвинистите вътре можеше да го усетят.
Благодарение на острия си слух успя да чуе доста неща отвътре - откъси от разговори, разменяни между персонала клюки. Бързо разбра, че те знаят за трагичните събития. Като че ли единствено кардинал Бернар беше останал жив. Полицията беше открила телата на машинистите. Леополд си спомни, че един хеликоптер беше пристигнал и отлетял преди идването на спасителите. Кардиналът явно беше прибрал труповете на своите хора - не би допуснал телата на сангвинистите да попаднат в ръцете на италианската полиция. Леополд дори чу една прислужница да споменава за тяло, което зърнала за момент, преди Бернар да побърза да го скрие в недрата на замъка.
Леополд се размърда на клона си и се замоли за убитите души. Знаеше, че смъртта им е нужна в името на по-висша цел, но въпреки това скърбеше за Ерин и Джордан, както и за събратята си сангвинисти - Рун, Надя и Кристиан. Дори неприятният отец Амвросий не заслужаваше подобна участ.
Сега слушаше звуците на погребалната литургия. Плътният глас на кардинала не можеше да се сбърка дори от това разстояние. Устните на Леополд повтаряха беззвучно молитвата, сякаш самият той отслужваше литургия от дървото. През цялото време се ослушваше за гласовете на Ерин и Джордан - не беше изключено персоналът на замъка да греши. Опита се да различи туптенето на сърцата им сред хора на папската прислуга.
Нищо.
Чуваше единствено молитвите на кардинала.
След края на литургията слезе от дървото, отиде в селцето, влезе в телефонната кабина до една бензиностанция и набра запомнения наизуст номер.
Вдигнаха му почти веднага.
- Оцелял ли си? - Дамнатус май бе по-скоро ядосан, отколкото изпълнен с облекчение. - Има ли други?
Разбира се, това беше основната грижа на Дамнатус. Несъмнено се тревожеше, че щом Леополд е оцелял, същото може да се отнася и за други, например за тримата от предсказанието. Леополд не очакваше от него извинение, че е попаднал в същия капан, колкото и да смяташе, че заслужава такова. И двамата знаеха, че пътят им е праведен. Независимо от чувствата си Леополд трябваше да работи с Дамнатус, въпреки че той едва не го беше убил, за да постигне целта си.
Леополд - даваше си сметка за това - съобщи всичко, което беше научил.
- Доколкото успях да разбера, оцелял е единствено кардиналът. Една прислужница видяла как докарват тяло от мястото на катастрофата. Може да има и други.