Хвърля градушката Си на късове;
пред Неговия мраз кой ще устои?
25.
19 декември, 20:04
Стокхолм, Швеция
Светът беше скован в лед. Сгушена срещу неумолимия студ на шведската зимна нощ, Ерин потръпна в якето си, докато вървеше по улицата в центъра на Стокхолм. Бронираната кожа на дрехата може и да я защитаваше от ухапвания и порязвания, но бе почти безполезна срещу смразяващия вятър. Имаше чувството, че вдишва скреж. Студът от заледения калдъръм сякаш се просмукваше през подметките в краката ѝ.
Беше научила дестинацията им едва след като самолетът излетя от Рим и пое на север. Полетът до Швеция отне около три часа и завърши в страна, покрита със сняг и лед. В момента отиваха на среща с Григорий Распутин, за да преговарят за освобождаването на Томи Болар, който вероятно бе Първият ангел от пророчеството.
Ерин бе изненадана, че Распутин се е съгласил да се срещнат в Стокхолм, а не в Санкт Петербург. Бернар явно беше натиснал силно руския монах, за да го накара да напусне владенията си и да дойде на място, което можеше да мине за неутрална територия.
Все пак за Ерин разстоянието не беше достатъчно голямо.
Кристиан водеше. В продължаващата драма на недомлъвките младият сангвинист беше единственият, който бе информиран за мястото на срещата, и сега водеше бързо групата през центъра на Стокхолм. От двете страни се издигаха строги сгради. Простите скандинавски фасади бяха истинско облекчение след пищно украсените постройки на Рим. От повечето прозорци струеше топла светлина и се отразяваше от пресния сняг, навят от двете страни на улицата.
Дъхът на Ерин и Джордан излизаше на бяла пара.
Дори сангвинистите да дишаха, това не личеше по нищо.
Тя забеляза как Джордан внезапно подуши въздуха, също като куче. В следващия миг тя също долови миризмата - джинджифилов хляб и мед, печени кестени и карамелизирани бадеми.
Улицата свършваше с голям площад, който ги приканваше със светлините си.
Коледен пазар.
Кристиан ги поведе към това пристанище на топлина и веселие. Ерин и Джордан го следваха по петите; зад тях вървяха Рун и Батори, пак закопчани един за друг - Надя беше последна, съсредоточила цялото си внимание върху изправения гръб на графинята.
С всяка стъпка и всеки поглед Рун излъчваше студена ярост. През целия полет той кипеше заради атаката на Надя срещу Батори. Ерин разбираше логиката и необходимостта от затварянето ѝ в ковчега. Никой нямаше доверие на графинята: всички се опасяваха, че може да каже нещо на някой митнически служител, да нападне някого или дори да се развилнее на борда на самолета - и тези тревоги не бяха неоснователни, ако се съдеше по звуците от битката преди да отлетят от Рим.
Подобно на Рун, Ерин още бе изумена и ужасена от прерязването на гърлото ѝ.
Батори едва не беше убита заради тяхното удобство. Ерин бе дарила от собствената си кръв, за да може графинята да се възстанови след кацането на самолета, но знаеше, че това няма да заличи стореното. Видя го в очите на графинята. Надя бе прерязала не просто гърлото ѝ, но и всяко доверие, което Батори би могла да има към тях.
За Ерин случилото се беше и сурово напомняне докъде могат да стигнат сангвинистите, за да постигнат целите си. Тя знаеше, че осигуряването на Първия ангел е важно за предотвратяването на войната, но не беше сигурна, че целта оправдава средствата. Особено в този случай. Несъмнено имаше и не така брутален начин да се справят с Батори, други средства, с които да осигурят сътрудничеството ѝ, било то и неохотно, но сангвинистите като че ли не си бяха направили труда да ги потърсят.
Стореното не можеше да бъде заличено.
Трябваше да продължат напред.
Щом се озоваха сред топлината и веселието на коледния пазар, леденото ѝ настроение се стопи. Студът също се отдръпна, докато минаваше покрай откритите мангали, на които бяха поставени кестени и бадеми.
Отляво имаше украсен със златни топки гигантски бор, който издигаше покритите си със сняг клони към небето. В мрака горе танцуваха меки като пух снежинки и се спускаха плавно към земята. Отдясно дебел весел Дядо Коледа махаше от една будка за коледни сладки и поглаждаше дългата си бяла брада.
Джордан като че ли не забелязваше всичко това. Погледът му се плъзна преценяващо по площада, високите сгради и оживените хора в техните топли зимни облекла. Оглеждаше всяка витрина, сякаш зад нея можеше да се крие снайперист.