Ерин разбираше, че той е прав да е нащрек. При мисълта, че Распутин се спотайва някъде наоколо, простата магия на коледния пазар бързо се разпръсна. По настояване на руския монах групата беше оставила оръжията си в самолета. Но можеха ли да вярват, че Распутин ще направи същото? Противно на очакванията, той беше известен като човек на думата си - макар че можеше да извърти думите по най-неочакван начин, така че трябваше да се внимава много с всяка сричка, която произнасяше.
Докато минаваше покрай една сергия за дървени играчки, Ема се сблъска с едно момиче със синя плетена шапка с бял пискюл, което държеше марионетка на елф, яхнал елен. Куклата падна в снега и конците ѝ се оплетоха. Продавачът на сергията се намръщи недоволно.
За да избегне скандала, Ерин му подаде банкнота от десет евро, купи играчката и я подаде на детето. То се усмихна стеснително, грабна я и побягна.
Докато ставаше всичко това, Джордан стоеше до сергия, предлагаща димящи наденички. Други колбаси бяха окачени на стойките под тавана. Ако някой се питаше от какво са направени наденичките, съмненията му се разсейваха от препарираната глава на северен елен, окачена на стената зад червенобузестия продавач.
Ерин се върна при останалите, готова да се извини за закъснението.
Кристиан обаче беше спрял и се оглеждаше. После каза:
- Това е мястото. Беше ми казано да стигнем от летището до този коледен пазар.
Всички заоглеждаха празничното сборище.
Графинята докосна заздравялата рана на шията си.
- Тръгнали сте на мисия на живот и смърт, а знаете толкова малко?
Ерин напълно споделяше мнението ѝ. Беше ѝ дошло до гуша от всички тези тайни. Усещаше тежестта на кехлибара в джоба си. Беше прехвърлила спомена за Ейми от старите си дрехи в новите и продължаваше да носи този товар, за да ѝ напомня, че тайните могат да убиват.
Оглеждаше предпазливо всичко и всички. Някаква жена буташе бебешка количка, чиято предна част бе покрита с карирано одеяло. До нея вървеше четиригодишно момче с лепкави бузи и близалка в мъхестата си ръкавица. Зад тях няколко момичета се кискаха до една сергия за сладки с формата на сърца, а две момчета се мъчеха да разчетат надписите, изписани с бяла глазура върху сърцата.
Детски хор запя „Тиха нощ“ на шведски и звуците се понесоха над пазара. Меланхоличната мелодия на коледната песен чудесно отговаряше на настроението на Ерин.
Тя се оглеждаше за някакъв знак от Распутин. Можеше да е навсякъде или никъде. Не би се изненадала, ако лудият монах не се появи и ги остави да висят на студа.
Джордан потри ръце — явно не му харесваше всички да стоят на открито, или пък просто му беше студено.
- Няма да е зле да направим обиколка на пазара — предложи той. - Ако Распутин иска да ни открие, ще го направи. Играта определено е негова и ще трябва да го изчакаме да предприеме първия ход.
Кристиан кимна и тръгна отново.
Джордан хвана Ерин за ръката. Макар на пръв поглед да вървеше небрежно след младия сангвинист, Ерин усети напрежението му: по раменете му си личеше, че изобщо не е спокоен и безгрижен.
Минаха покрай сергии, предлагащи керамични съдове, плетени сувенири и безброй сладкиши. Ярки цветове и светлини блестяха навсякъде, но си личеше, че пазарът скоро ще затвори. Хората, вървящи към околните улички, бяха повече от идващите.
Продължиха да обикалят, но от Распутин и неговите стригои нямаше и следа.
Спряха при сергия, предлагаща плетени пуловери от местна вълна. Ерин си помисли дали да не си купи един, ако се наложи да чакат още. Зад нея детският хор запя отново и високите невинни гласове изпълниха въздуха.
Тя погледна към сцената в края на алеята.
Пееха „Малкият барабанчик“. Текстът отново беше на шведски, но мелодията не можеше да се сбърка. Песента разказваше история за бедно момче, поднесло единствения подарък, който можело да даде на детето Христос - соло на барабан.
Усмихна се, когато си спомни как се беше захласнала като малка, когато ѝ позволиха да гледа анимационна версия на историята - рядко удоволствие в строгата религиозна среда, в която беше отгледана.
Погледът ѝ се насочи към хористите. Всички бяха момчета, подобно на героя от коледната песен. И изведнъж се вцепени, вперила поглед в невинните лица, и каза:
- Там ще намерим Распутин.
Знаеше, че монахът си пада по децата. Интересът му не беше сексуален, макар да си оставаше хищнически. Представи си всички онези деца на Ленинград, които монахът бе намерил гладуващи и умиращи по време на обсадата през Втората световна война. Беше ги превърнал в стригои, за да ги спаси от смъртта.