Някога Распутин бил сангвинист, но бил отлъчен и прогонен за подобни престъпления. В отговор бе създал извратена версия на ордена в Санкт Петербург, превръщайки се във фактически папа. Смесвал кръв и осветено вино за паството си, състоящо се предимно от деца.
- Ще е с момчетата - каза тя. — Някъде близо до хора.
Батори повдигна скептично вежда, но Рун кимна. Той познаваше Распутин най-добре от всички. Погледна Ерин в очите, оценявайки проникновението ѝ в психиката на монаха.
Джордан отново хвана ръката ѝ и каза:
- Да идем да погледаме представлението отблизо.
20:38
Докато вървяха през оредяващата тълпа към сцената, Джордан държеше Ерин плътно до себе си. Прималяваше му от аромата на печени кестени и греяно вино. Беше минало доста време, откакто двамата с Ерин бяха слагали нещо в уста. Сангвинистите често забравяха, че човешките им спътници от време на време трябва да се хранят.
Смяташе след като всичко приключи да намери най-голямата и най-гореща купа супа в Стокхолм. Или може би две. Едната щеше да изяде, а в другата щеше да си накисне измръзналите крака.
Огледа хората на пазара, които носеха димящи чаши, пакети и торбички с кестени. Какво ли би станало с тях, ако Распутин ги нападнеше със своите стригои? Опита се да си представи жертвите. Картината никак нямаше да е добра.
Всъщност цялата постановка намирисваше. Нямаха оръжия. И водеха със себе си несигурни съюзници. Погледна графинята, която крачеше със свалена качулка, без да обръща внимание на студа, с изправен гръб и надменна осанка.
Не знаеше чия страна ще избере тя, ако нещата загрубеят. После се поправи. Знаеше.
Щеше да застане на собствената си страна.
По време на полета бе провел бърз разговор с Кристиан в пилотската кабина. Беше накарал младия сангвинист да му обещае, че ако стане беля, ще измъкне Ерин колкото се може по-бързо. Нямаше намерение да рискува живота й повече от необходимото. Нямаше да си позволи да я изгуби.
Погледна напрегнатото лице на Ерин. Тя щеше да се вбеси, ако научеше плановете му. Но той предпочиташе да му е ядосана, отколкото да я няма.
Видя табела с формата на протегната ръка. Дървеният показалец сочеше към част от пазара зад хора.
Шведите определено извличаха изгода от студа.
Приближиха сцената. Две редици момчета с бели роби, с прибрани в ръкавите ръце и със зачервени от студа носове. Пееха. Той се вгледа в искрените им млади лица и погледът му се спря върху последното момче на първия ред — то държеше песнопойка, която наполовина скриваше лицето му.
Хлапето се открояваше сред останалите. Изглеждаше на тринайсет или четиринайсет, година-две по-голямо от другите. Но не това се стори странно на Джордан.
Той докосна ръката на Кристиан и прошепна:
- Момчето в края. Не носи ръкавици.
Момчето пееше с останалите, вписваше се добре и явно имаше опит с хоровото пеене - но може би не с този хор. Съседът му леко се бе отдръпнал от него, сякаш не го познаваше.
Джордан си представи твърдината на Распутин в Санкт Петербург, Църквата на Спасителя на пролятата кръв, където той отслужваше собствените си тъмни литургии и имаше свой хор.
Вгледа се в наполовина скритите черти на момчето. Тъмнокафява коса обрамчваше лице, бяло като безупречно чистата роба. По бузите му нямаше абсолютно никакъв цвят.
Хористът забеляза вниманието му и свали песнопойката. И тогава Джордан го позна. Това бе момчето от видеозаписа - Алексей Романов.
Джордан потисна желанието си да сграбчи Ерин и да се махнат веднага. Вгледа се по-внимателно в другите деца от хора. Изглеждаха премръзнали, уморени... и хора. Никое не се открояваше от останалите.
Реши да види как ще се развият нещата, преди да реагира.
Към тях се приближи малко момиче със синя шапка с бял пискюл. Играеше си с кукла на конци. Беше същото дете, на което Ерин беше купила подаръка. Джордан забеляза, че момичето също не носи ръкавици.
Кристиан проследи погледа му към голите пръсти на детето. Като че ли се заслуша за момент с леко наклонена глава, после кимна.
Нямаше сърдечен ритъм.
Значи момичето също бе от стригоите на Распутин и зад невинното и лице се криеше два пъти по-старо от Джордан и два пъти по-смъртоносно създание.
Надя и Рун от двете му страни се напрегнаха, готови за битка. Графинята просто вдигна грациозна ръка към шала, който покриваше нараненото ѝ гърло; другата ръка си оставаше закопчана за Рун. Тя огледа спокойно площада, сякаш търсеше преимущества вместо врагове.