Выбрать главу

Песента свърши и хормайсторът произнесе кратка реч на шведски, с която сложи край на изпълнението за тази вечер. Още зрители поеха към страничните улици. Млада майка взе облечено в бяло момче от сцената, навлече му дебело зимно палто и му подаде термос с някаква димяща напитка.

„Късметлия“.

Други родители също взеха децата си и накрая остана единствено момчето на Распутин. С лек поклон то скочи от подиума и тръгна към тях с гордата походка на руски благородник.

-      Къде е господарят ти? - попита Кристиан, щом момчето стигна до тях.

А то се усмихна така, че по гърба на Джордан плъзнаха ледени тръпки.

-      Имам две съобщения, но първо трябва да отговорите на един въпрос. Негово светейшество ви наблюдава, откакто пристигнахте. Казва, че сте дошли с две Жени на Познанието. Едната, с която се е срещал в Русия, и друга, от истинския род Батори.

Джордан се изнерви, че Распутин знае толкова много неща за тях.

Но може би монахът целеше точно това.

-      И защо го тревожи това? — попита Рун.

Алексей сложи ръце на кръста си.

-      Той каза, че трябва да има изпитание.

Думите му изобщо не се харесаха на Джордан.

-      Съгласно уговорката с вашия кардинал негово светейшество ще даде Първия ангел единствено на истинската Жена на Познанието.

Рун изглеждаше готов да възрази, но Ерин го спря и попита:

-      За какво изпитание става дума?

-      Нищо прекалено опасно — отвърна Алексей. — Аз ще взема двама от вас с едната Жена на Познанието, а Олга - той посочи момиченцето със синята шапка - ще вземе другите двама с другата.

-      И после какво? - попита Джордан.

-      Онази, която открие първа Ангела, печели.

Графинята, усетила играта и може би търсеща начин да ги предаде, попита:

-      А какво ще стане с онази, която изгуби?

Алексей сви рамене.

-      Не знам.

-      Няма да изложа Ерин на риск - заяви Джордан. - Намерете друг начин.

Тогава заговори Олга. Гласът ѝ бе детски звънлив, но думите ѝ бяха твърде изискани и официални за дете на нейната възраст.

-      Негово светейшество ни поръча да ви напомним, че Първият ангел е у него. Ако не изпълните условията му, никога няма да го видите.

Джордан кимна. Распутин ги държеше в ръцете си и отлично го знаеше.

-      Къде отиваме? - попита Джордан твърдо и хвана Ерин за ръката: отказваше да се отдели от нея. - Откъде започваме търсенето?

Алексей просто посочи знака, покрай който беше минал Джордан.

Онзи с формата на протегната ръка.

Отиваха в ледения лабиринт.

26.

19 декември, 20:59

Стокхолм, Швеция

Ерин тръгна след Олга — последва белия ѝ пискюл покрай сцената и по една тясна уличка. Празничният леден лабиринт беше на съседния площад, между жилищните блокове от двете страни.

Разбира се, че Распутин щеше да избере подобен лабиринт като изпитание - място, което е едновременно студено и объркващо. И в този късен час след затварянето на пазара руският монах трябваше само да постави стража по уличките, за да отцепи района. Но какво ги чакаше в сърцето на лабиринта? Спомни си за огромната мечка бласфемари, която Распутин държеше в клетка под църквата си в Санкт Петербург. Какви чудовища ги очакваха тук?

Вървеше между Кристиан и Джордан. Хвърли поглед наляво и видя Алексей, който водеше Рун, Батори и Надя към друга уличка. По всяка вероятност и тя водеше към ледения лабиринт, но от друга посока.

Рун я погледна и тя вдигна ръка, за да пожелае успех на групата му.

И двата екипа бяха готови да се изправят срещу очакващото ги предизвикателство, да победят съперниците си в надпреварата за наградата в центъра на лабиринта - Първия ангел.

Щом влязоха в уличката, Джордан вдигна глава към покривите от двете страни. Непрекъснато поглеждаше вратите, готов за внезапна атака. Светлината струеше от заскрежените прозорци върху побелелия от снега паваж. Неясни сенки се движеха в топлите стаи, обитателите вътре не подозираха за опасността зад дебелите стени и затворените врати, бяха слепи за чудовищата, които се спотайваха в нощта.

За момент Ерин им завидя за невежеството им.

Но липсата на знание не беше равнозначна на безопасност.

Пъхнала ръце в джобовете си, тя докосна талисмана на Ейми, парчето топъл кехлибар, затворил в себе си крехкото перце. Студентката ѝ също не бе подозирала за този таен свят - и въпреки това той я беше убил.