След още няколко крачки улицата ги изведе на друг площад. Ерин рязко спря, поразена от разкрилата се пред тях прелест. Лабиринтът не беше проста имитация на градинските лабиринти. Пред тях се издигаше истински дворец от лед, който изпълваше целия площад и се издигаше на трийсет метра във въздуха, десетки кули и зъбери. Стотици покрити със сняг и скреж скулптури увенчаваха стените.
Без да обръща внимание на тази красота, Олга ги поведе към една готическа арка в най-близката стена, един от многото входове към скрития вътре лабиринт. Ерин вървеше и се възхищаваше на майсторството на създателите, на хитроумния начин, по който бяха изсекли ледените блокове и ги бяха споили един за друг с вода, досущ като зидарите от миналото.
Порталът сияеше в лимоненожълто, осветен от уличните лампи зад нея.
Олга спря при входа.
- Нататък ще продължите сами. Ангелът ви очаква в средата на замъка.
Момичето скръсти ръце, разкрачи крака и остана неподвижно като статуите по стените. Дори очите ѝ станаха абсолютно безжизнени. По гърба на Ерин пробягаха тръпки, когато си напомни, че това малко момиче е стригой. Детето вероятно беше убивало в продължение на половин век или повече.
- Аз ще вляза пръв - каза Кристиан и пристъпи към арката. Черното му расо рязко контрастираше на златната светлина.
- Не - спря го Ерин. - Изпитанието е за мен. Аз трябва да съм първа. Стане ли дума за Распутин, по-добре да следваме правилата му. Като Жена на Познанието аз трябва да съм онази, която ще намери път до сърцето на лабиринта.
Джордан и Кристиан се спогледаха тревожно. Ерин знаеше, че искат да я защитят. Но не можеха да я защитят от това.
Ерин включи фенерчето си, мина покрай Кристиан и влезе в лабиринта.
Синьо-бели стени се издигаха от двете страни на почти шест метра височина, дебели шейсетина сантиметра, и над тях се виждаше тъмното небе. Проходът бе толкова тесен, че можеше да докосне двете му страни с върховете на пръстите си. Мръсносивият сняг от безбройните посетители скърцаше под краката ѝ.
Завъртя лъча на фенерчето. На всеки няколко стъпки строителите бяха вградили прозрачни ледени прозорци, от които се разкриваха изкривени изгледи към съседните проходи.
Стигна до една арка отляво и надникна през нея: очакваше тя да е поредното разклонение на лабиринта. Вместо това видя миниатюрна градина, в която всички цветя, дръвчета и храсти бяха направени от лед.
Въпреки опасността на лицето ѝ се появи усмивка.
Шведите определено разбираха от зимно великолепие.
Продължи напред, като пак погледна облачното небе. Нямаше звезди, които да я ориентират. Валеше лек сняг, тих и чист. Стигна следващото разклонение и зави наляво, като прокара ръка по лявата стена, спомняйки си детския трик. Най-сигурният начин да минеш през лабиринт беше да докоснеш едната стена и да я следваш. Можеше и да попадне на задънени проходи, но рано или късно щеше да стигне до центъра.
,,Не е най-бързият път, но е най-сигурният".
Следвана от Джордан и Кристиан, тя ускори крачка, ръкавицата ѝ се плъзгаше по ледените прозорци и задираше местата, направени от сняг. Фенерчето ѝ разкриваше и други помещения. Скоро се озова на място, на което имаше ледено легло с балдахин, две възглавници и леден свещник, в който бяха поставени електрически крушки. Сега бяха угасени, но тя се опита да си представи свещника запален и как светлината му се отразява от полирания лед.
В друго помещение пред нея се изпречи леден слон, насочил бивните си към входа. Върху него бяха накацали изящно изработени птици, някои от които спяха, а други бяха разперили криле, готови да отлетят.
Въпреки чудесата на това място трепетът в Ерин растеше с всяка крачка и тя непрекъснато се оглеждаше за капани. Каква игра играеше Распутин? Изпитанието не можеше да е просто като намирането на път в лабиринт.
Дори започна да се вглежда в графитите, оставени от туристите - най-вероятно тийнейджъри, ако можеше да се съди по изобилието на сърца с букви в тях. Не откри нищо застрашително, никакъв намек за намеренията на руския монах.
Заобиколи поредния ъгъл, сигурна, че вече трябва да е близо до центъра на лабиринта - и го видя.
В един от прозорците, полирани до прозрачността на стъкло, имаше замръзнал предмет. Ерин насочи фенерчето към него, неспособна да повярва на очите си. В леда имаше идеално запазено одеялце с цвета на слонова кост — с липсващ квадрат в долния ляв ъгъл.
Ужасената Ерин замръзна и го зяпна.
- Какво има? - попита Джордан и също насочи фенерчето си натам.