Ерин пристъпи към статуята. Вече започваше да проумява степента на жестокост на монаха. Свали ръкавиците си и докосна стъпалото на ангела. Скрежът се стопи под топлите ѝ пръсти. Тя избърса с длан крака на статуята, разкривайки прозрачния лед отдолу.
Вдигна фенерчето си и насочи лъча му към прозрачната скулптура. Изруга и изгледа кръвнишки Распутин.
- Какво има? - попита Джордан.
Тя се дръпна да му покаже, да покаже на всички.
През почистения участък се виждаше гол човешки крак, скован от леда.
Крак на момче.
Момче, което не можеше да умре.
Дори и замразено.
Стомахът ѝ се преобърна. Тя погледна към Распутин.
- Замразили сте го в леден блок и после сте го превърнали в статуя.
Распутин сви рамене, сякаш това бе най-естественото нещо, което би могло да се направи.
- Той е ангел, така че му добавих и криле, естествено.
21:24
Джордан посочи статуята и сграбчи Кристиан за ръката.
- Помогни ми! Трябва да го измъкнем!
Момчето сигурно се мъчеше ужасно.
Измръзнало до смърт, но неспособно да умре.
Двамата заедно блъснаха с рамене статуята в корема. Тя политна назад от пиедестала и се стовари в снега. По дължината на тялото ѝ се появи пукнатина. Ерин се присъедини към тях и тримата почнаха да махат леда от замръзналото тяло, като дърпаха и отчупваха парчета.
Джордан махна едно парче от гърдите на момчето, откъсвайки с него малко кожа.
Молеше се момчето да е заспало в ледения си затвор; полагаше усилия да не си представя как го хвърлят в студена вода, как го затварят и как то се дави, докато ледът се образува около него. Страданията му сигурно са били неописуеми.
Ерин работеше много внимателно върху лицето, за да освободи бузите, клепачите и косата. Устните и върхът на носа бяха сцепени, а потеклата от тях кръв бе замръзнала.
Распутин ги гледаше, скръстил ръце на гърдите си.
- Разбира се, това представлява проблем - рече той. - Графинята стигна първа центъра на лабиринта, но Ерин откри ангела. Кой тогава е победителят?
Джордан го изгледа намръщено. Сякаш имаше някакво значение. Загледа се как Ерин съсредоточено освобождава лицето на момчето, как докосва с длани бузите, брадичката и спуснатите клепачи. Изглеждаше напразно. Сигурно щяха да са им нужни часове да размразят момчето, дори наблизо да имаше огън.
Ерин обаче го погледна с изумена физиономия.
- Кожата му е замръзнала, но плътта отдолу изглежда мека и еластична.
Заинтригуваният Распутин пристъпи към тях.
- Като че ли милостта, която дава на Томас безсмъртие, издържа дори на докосването на леда.
Ако се съдеше по замръзналата гримаса на момчето, въпросната милост явно не му беше спестила страданието.
Джордан извади от джоба си медицински пакет. Беше го взел от банята в Кастел Гандолфо. Отвори го и извади спринцовка.
- Това е морфин. Ще му помогне за болката. Искаш ли да го инжектирам? Ако отвътре не е замръзнал и сърцето му бие, макар и бавно, морфинът ще му осигури известно облекчение, особено след като се събуди.
Ерин кимна.
- Направи го.
Джордан постави длан върху голите гърди на момчето. Докато чакаше ръката му да стопли кожата, долови немощен удар на сърцето му.
Вдигна очи.
- И аз го чух! - каза Рун. - Съживява се.
- Съжалявам, приятел - промърмори Джордан.
Вдигна високо спринцовката и заби иглата в разтопения отпечатък от дланта му, като се целеше в сърцето. Издърпа буталото и в спринцовката нахлу кръв, което показваше, че е уцелил. Удовлетворен, той натисна буталото.
Ерин отметна назад заскрежената коса на момчето и зашепна в студеното му ухо, като го стопляше с дъха си:
- Толкова съжалявам... Толкова съжалявам...
Изчакаха цяла минута, но като че ли нищо не се случваше.
След като разтърка бедрата, прасците и коленете, Джордан започна внимателно да сгъва краката му. Кристиан правеше същото с ръцете.
Ерин рязко се дръпна, когато слабите гърди се надигнаха веднъж, после още веднъж.
Накрая очите на момчето се отвориха. Въпреки сумрака зениците си оставаха свити от въздействието на морфина. Устните му се разделиха и от тях се изтръгна задавен звук, отчасти плач, отчасти болезнен стон.
Ерин взе момчето в скута си, а Джордан свали коженото си яке и го уви в него. Слабото тяло на момчето започна да се тресе неудържимо.
Рун се извиси над Распутин.
- Ще вземем момчето. Ти спечели прошката си, но работата ни тук приключи.