- Не - отвърна Распутин. - Боя се, че не е приключила.
Още стригои се появиха от различните входове към помещението и се присъединиха към вече присъстващите. Мнозина бяха въоръжени с автомати.
Сангвинистите се скупчиха, готови да посрещнат заплахата.
- Нима нарушаваш думата си? - попита Рун.
- Едва не накарах теб да нарушиш думата си, като откажеш подаръка ми - с усмивка рече Распутин. - Но Ерин успя да разкрие малката ми хитрина. Което прави решението ти само по-трудно, Рун.
- Какво решение?
- Казах на Бернар, че ще предам момчето на Жената на Познанието. - Той махна с ръка към Ерин и Батори.
- Коя по-точно е тя? Трябва да избереш.
- Защо?
- Пророчеството допуска само една Жена на Познанието — каза Распутин. — Лъжливата трябва да умре.
Джордан се изправи и застана до Ерин.
Распутин се усмихна на реакцията му.
- Явно Воинът на Човека ще избере своята любима дама, воден от сърцето си, а не от разума. Но ти, скъпи ми Рун, си Рицарят на Христа. Така че трябва да избираш. Коя е истинската Жена на Познанието? Коя ще живее? Коя ще умре?
- Няма да стана част от твоето зло, Григорий - каза Рун. - Няма да избирам.
- Това също е избор - рече Распутин. - И то по-интересният.
И монахът плесна с ръце.
Подчинените му стригои вдигнаха оръжията си.
Распутин се обърна към Рун.
- Избирай, или ще убия и двете.
21:44
Рун погледна Елизабета и Ерин, осъзнал коварния капан, заложен от Распутин. Монахът беше като паяк, който тъчеше думи, за да улавя и измъчва. Знаеше, че Распутин е дошъл тук колкото заради обещаното от Бернар опрощение, толкова и за да го измъчва. Руснакът щеше да предаде момчето, но не и преди да накара Рун да страда.
„Как бих могъл да избера?“
Но като се имаше предвид, че от това зависеше съдбата на света, как би могъл да не избере?
Противникът имаше числено превъзходство, а неговата група беше невъоръжена. Дори сангвинистите да постигнеха победа, двете жени най-вероятно щяха да бъдат убити или момчето щеше да бъде отмъкнато от силите на Распутин по време на боя.
В проточилото се мълчание се появи странен натрапник, който се понесе през снежинките между двете малки армии. Ярките му изумрудени криле улавяха всяка прашинка светлина и я отразяваха. Беше голяма нощна пеперуда, странна в тази ледена обстановка. Острият слух на Рун долови слабо бръмчене, съпроводено от лекото пърхане на изящните криле.
Никой не помръдваше, очарован от прелестта на създанието.
То се понесе към сангвинистите, сякаш избираше страна в предстоящата битка. Кацна върху черното палто на Надя, на рамото ѝ, и разпери крилца. Изумрудените люспици бяха поръсени със сребрист прашец.
Преди някой да успее да реагира или да каже нещо, долетяха още подобни създания. Някои се появиха от различните проходи, други се спуснаха със снежинките от небето.
Скоро цялото помещение бе изпълнено с мънички ярки петънца, които танцуваха във въздуха.
Бръмченето, доловено от Рун, се засили.
Рун разгледа кацналата върху Надя пеперуда и забеляза металния отблясък на телцето ѝ.
Въпреки истинските криле неканените гости не бяха живи създания, а изкуствени устройства, направени от неизвестна ръка.
„Но чия?“
Сякаш в отговор на въпроса му от същия вход, от който бе дошла Ерин, в ледената кула влезе висок мъж и Рун чу ударите на сърцето му. Мъжът беше човешко същество.
Непознатият носеше зелен шал и сиво кашмирено палто, стигащо до коленете му. Цветовете подчертаваха сивата му коса и сребристосините очи.
Рун забеляза как Батори се напрегна, щом го видя, сякаш го познаваше. Но как би могла? Той несъмнено беше човек от тази епоха. Може би го бе срещнала през месеците, когато беше бродила свободна по улиците на Рим? Може би го беше повикала тук, за да я освободи? Ако беше така, непознатият нямаше никакви шансове за победа срещу всички стригои на Распутин и срещу сангвинистите.
И въпреки това той изглеждаше абсолютно спокоен.
Реакцията на Распутин при появата на мъжа беше още по-тревожеща, отколкото тази на Батори. Монахът побърза да се дръпне към най-далечната стена, а обичайното му мрачно развеселено изражение се смени с ужас.
Рун замръзна.
Нищо на този свят не можеше да уплаши Распутин.
Поради това Рун следеше предпазливо непознатия и се премести да застане над Ерин и момчето, готов да ги защити от новата заплаха.