Мъжът заговори на английски с лек британски акцент, официално и изискано.
- Дойдох за ангела - каза той с убийствено спокойствие.
Останалите сангвинисти застанаха плътно от двете страни на Рун.
Джордан вдигна Ерин да стане, готов за бягство или за бой. Момчето седеше в снега в краката им, замаяно от морфина и увито в коженото яке на Джордан. Рун знаеше, че Ерин няма да остави детето.
На свой ред дребните стригои се скупчиха пред Распутин, образувайки щит между него и загадъчния човек, насочили оръжия към непознатия.
Мъжът си остана невъзмутим и не откъсна поглед от Распутин.
- Григорий, понякога си патиш от собствената си съобразителност. - Посочи момчето. - Намерил си друг безсмъртен като мен преди месеци, а ми го съобщи преди часове? Защо?
Мислите на Рун забуксуваха.
„Друг безсмъртен като мен...“
Той се вторачи в непознатия. Как беше възможно?
Мъжът се намръщи.
- Мислех си, че сме се разбрали какво да правим при подобни ситуации, товарищ.
Распутин отвори уста, но от нея не излезе нищо.
Още една странност за остроумния и приказлив монах.
Кристиан и Надя погледнаха объркано Рун. Никой от тях не знаеше нищо за този мъж, за този „безсмъртен“.
Батори мълчеше, намръщила чело. Знаеше нещо, но си мълчеше и явно чакаше да види как ще се развият нещата, преди да действа.
Мъжът я погледна и студеното му лице омекна в топла усмивка.
- А, графиня Елизабет Батори Екшед - каза той. - Все така прекрасна, както при първата ни среща.
- И вие не сте се променили, сър - отвърна тя. — Но въпреки това чувам сърцето ви и не мога да разбера как е възможно това, тъй като се срещнахме много отдавна.
Той сложи ръце зад гърба си. Изглеждаше съвсем спокоен. Отговори на нея, но думите му бяха предназначени за всички.
- Подобно на вас, аз съм безсмъртен. За разлика от вас, не съм стригои. Моето безсмъртие е дар, даден ми от Христос, за да отбелязва службата ми на Него.
Ерин рязко пое дъх.
Рун също не успя да скрие шока си.
„Защо му е било на Иисус да дарява безсмъртие на този човек?“
- Каква служба? - намеси се Надя. - Какво сте направили, че Господ ви е благословил с вечен живот?
- Благословил? — насмешливо отвърна той. — Точно вие много добре знаете, че безсмъртието не е никаква благословия. А проклятие.
Рун не можеше да възрази на това.
- Тогава защо сте прокълнат?
Устните на непознатия се извиха в усмивка.
- Това са два въпроса в един. Първо питате какво съм направил, за да бъда прокълнат. И второ, защо съм наказан точно по този начин.
Рун искаше да научи и двата отговора.
Усмивката на непознатия се разшири, сякаш бе прочел мислите му.
- Отговорът на първия въпрос е лесен. Докато вторият ме измъчваше хилядолетия наред. Трябваше да минат много столетия, преди истинското ми предназначение да стане очевидно.
- Тогава отговорете на първия — каза Рун. — Какво сте направили, за да бъдете прокълнат?
Мъжът погледна невъзмутимо Рун в очите.
- Предадох Христос с целувка в Гетсиманската градина. Несъмнено познаваш библейската история, свещенико.
Надя ахна, а Рун залитна ужасено назад.
„Не може да бъде!”
В зашеметената тишина Ерин пристъпи напред, сякаш за да се изправи пред истината за невъзможното съществуване на този човек.
- И защо сте били наказан по този начин, с тези безброй години?
Предателят на Христа я изгледа.
- Чрез моето слово аз отпратих Христос от този свят. Чрез действията си ще го върна. Това е целта на проклятието ми. Да отворя портите на ада и да подготвя света за Неговото завръщане, за Второто пришествие на Христа.
За свой ужас Рун го разбра.
„Той възнамерява да предизвика Армагедон“.
28.
19 декември, 22:02
Стокхолм, Швеция
Ерин се бореше с тежестта на наученото, която едва не я смазваше. Ако този мъж говореше истината, а не бе някаква заблудена душа, пред нея стоеше Юда Искариот, ползващият се с най-позорната слава човек в историята, предателят, пратил Христос на кръста.
И целта му бе да сложи край на света.
- И ти вярваш, че това е целта ти? - предизвикателно попита тя. - Вярваш, че Христос те е пратил по дългия път, за да дирижираш Неговото завръщане?
В далечината се разнесе вой на полицейски сирени, които ѝ напомниха за този модерен свят, за тази епоха, в която малцина вярваха в светци и демони. А ето че пред нея стоеше човек, който твърдеше, че е и двете. Ако говореше истината, очите му бяха видели чудото на Христос, ушите му бяха слушали притчите и поученията му, устните му бяха целунали Иисус в Гетсиманската градина и го бяха обрекли на смърт.