Сирените завиха по-силно, приближаваха.
Да не би някой да ги бе забелязал и да бе вдигнал тревога?
Погледът на Искариот се обърна в посоката на сирените, после обратно към тях.
- Времето за разговори приключи. Взимам ангела и се махам.
Усетили заплахата зад думите му, Распутиновите стригои и сангвинистите се напрегнаха за битка.
Джордан издърпа Ерин зад себе си.
Искариот просто вдигна показалец, сякаш викаше сервитьор - но вместо това извика странното ято, което бе известило появата му, и пърхащите във въздуха пеперуди накацаха върху събралите се.
Една кацна върху пръстите на Ерин и тя тръсна ръка, за да я пропъди. Мъничките месингови крака обаче залазиха по ръкавицата ѝ и стигнаха голата кожа на китката ѝ. Мъничко сребърно хоботче се заби в плътта и проникна дълбоко.
Ерин ахна.
Пеперудата литна и с бавно махане на криле се отдалечи.
„Какво стана, по дяволите?“
Вгледа се в капката кръв на мястото на убождането.
Джордан изруга и се плесна по тила, като смаза една пеперуда. Създанието падна в снега. Ерин видя, че и останалите са нападнати. Още не можеше да разбере заплахата - докато не видя как Олга залитна.
Изумрудени криле пърхаха покрай малката ѝ буза. После тя изпищя и падна на колене. Пеперудата отлетя. Черно петно се появи на бузата на Олга и бързо се разрасна, разяждаше лицето и оголваше кост. От цепнатините бликна кипнала кръв. Олга се загърчи в спазми. Други от паството на Распутин също паднаха и се загърчиха в снега.
Ерин погледна петънцето кръв на китката си. Започна да осъзнава какво става.
Отрова.
Пеперудите носеха някакъв вид отрова.
Тя разтърка ръката си, но веществото не ѝ действаше.
Не действаше и на Джордан.
Распутин падна сред паството си, но бе повален не от отровата, а от мъка.
- Престани! - изплака той.
Ерин си спомни друго създание, което бе умряло по подобен начин. Представи си адския вълк в тунела под Ватикана. Беше простреляла звяра с куршуми, изцапани с кръвта на Батори Дарабонт. Жената бе носител на някакъв вид отрова в кръвта си, отрова, която бе убийствена за всеки стригой, дори за сангвинистите.
Уплашена, тя се обърна към Рун и другите сангвинисти.
Надя бе паднала на колене, поддържана от Кристиан, а Рун се бореше с изумрудената буря, използвайки кожената си броня като щит.
Ерин се втурна към него, следвана от Джордан.
- Помогни им! - извика тя. Човешките същества като че ли бяха неуязвими за отровата. — Разгони пеперудите!
Въпреки това си спомни първата изумрудена пеперуда, кацнала върху Надя.
- Изгарям! — простена жената. Пръстите ѝ се бяха вкопчили в почернялото ѝ гърло и стискаха, сякаш се мъчеше да спре отровата.
Беше безсмислено. Петното пълзеше нагоре по бузите ѝ, поглъщаше я — макар да се разпространяваше по-бавно, отколкото при другите стригои, напредъкът му като че ли не можеше да бъде спрян.
Кристиан погледна безпомощно Ерин.
- Какво можем да направим?
Отговорът дойде от другата страна на бурята.
- Нищо - извика Искариот, който бе чул думите му. - Освен да я гледате как умира.
Тялото на Надя се изви в дъга и се разтресе в конвулсии.
Нещо блъсна Ерин отстрани. Малко момче се вкопчи в нея - стригой, половината му лице вече липсваше. От единственото око се стичаха сълзи. Ерин клекна и го прегърна. Мъничката му ръка стисна нейната. Детето може би знаеше, че тя не може да го спаси, но не искаше да е само. Погледна нагоре към нея. Небесносиньото му око беше пълно с болка. Ерин стискаше здраво студените му ръце, докато детето не се отпусна безжизнено.
Тя се огледа.
Вече никое от децата не помръдваше; изтерзаните им тела лежаха в снега.
Надя изпъшка за последен път — и замря.
Кристиан се наведе над нея с насълзени очи.
Ерин пусна мъничката ръка на стригоя - или каквото беше останало от нея.
Подчинявайки се на някакъв нечут сигнал, пеперудите се издигнаха високо, но останаха да кръжат заплашително над главите им. Ерин преброи неколцината оцелели — Распутин и другите сангвинисти. Подозираше, че са оживели само защото господарят на изкуствените насекоми го иска.
Тя се изправи и се обърна към Искариот.