Докато прекрачваше прага пръв, отдолу лъхна на сяра и жупел и полъхът прогони нежния аромат на лотоса. Леополд преглътна и пристъпи в мрака към съдба, изпълнена с огън и хаос.
30.
19 декември, 22:18
Стокхолм, Швеция
„Не може да си е отишъл...“
Рун докосна ръката ѝ, но Ерин почти не го усети. Той заговори и гласът му звучеше някак далечен.
- Трябва да се махаме оттук.
Навсякъде около тях виеха сирени.
Изумрудените пеперуди се бяха махнали, бяха отлетели по някакъв безмълвен сигнал от изчезналия им господар и бяха оставили след себе си единствено разруха. От мъртвите не бе останало почти нищо — дрехи и парченца почерняла кост сред купчини пепел.
Вече нищо не ги задържаше тук.
Въпреки това тя се бе вкопчила в Джордан и не можеше да го остави. Не виждаше защо да се маха. Всичко бе станало на прах. Първия ангел го нямаше, Жената на Познанието бе преминала на страната на врага, а Воинът на Човека лежеше мъртъв в краката ѝ.
„Джордан...“
Той бе нещо много повече от титлата от пророчеството.
Тичащи стъпки я накараха да вдигне глава. От един от проходите на лабиринта се появи дребната фигура на Алексей. Макар че той бе чудовище, Ерин се зарадва, че е жив. Сигурно го бяха оставили да пази външните стени на ледения дворец и беше избягнал клането тук — но не и болката. Той затича към Распутин и се хвърли в обятията му, както би направило всяко уплашено момче, търсещо утехата на баща си. По лицето му се стичаха сълзи.
Кристиан стана, взел малкото останало от Надя, увито в наметало.
- Наблизо има храм. Можем да потърсим убежище там и да решим какъв да е следващият ни ход.
- Следващият? - Ерин още гледаше Алексей и си помисли, че има и друго дете, изложено на огромна опасност. Нямаше да изостави момчето без бой. Гневът пресуши сълзите ѝ. Решимостта ѝ даде сили въпреки мъката. - Трябва да спасим Първия ангел.
„Томи“ - напомни си тя; не биваше да го свързва само със студената титла. Беше получил името си от майка и баща, които го бяха обичали. Това бе много по-важно от всякакво име от пророчество.
Рун — гледаше трупа на Джордан - каза:
- Триото е унищожено, така че няма...
Тя го прекъсна:
- Не можем да оставим Томи в ръцете на онова чудовище.
Рун и Кристиан я погледнаха разтревожено.
„Нека се тревожат“.
Ерин сложи ръка на рамото на Джордан. Щеше да се погрижи да го погребат в Арлингтън, като герой, какъвто беше. Бе спасил живота на много хора, включително и нейния. За да го почете, тя щеше да спаси момчето.
„Да изпълня мисията“.
Точно това би поискал Джордан.
И тя щеше да направи точно това.
Една снежинка падна на студения му клепач и се стопи, а капчицата се стече от окото му като сълза. Ерин посегна да я избърше с палец. И докато го правеше, забеляза, че снегът по бузите му е започнал да се топи и да се стича по кожата му.
- Рун! - прошепна тя.
Свали ръкавицата си и постави голата си длан на гърлото на Джордан.
Кожата беше топла.
Сърцето ѝ заблъска бясно. Тя отметна коженото яке, с което Томи бе покрил тялото му така нежно.
Кръвта беше оплискала гърдите на Джордан и се бе събрала на локвичка под гръдната кост. Ерин я избърса с голата си длан, разкривайки татуировката, опънатата кожа върху здрави мускули. След малко започна да го бърше с две ръце.
Рун и Кристиан я зяпаха.
Дори Распутин беше привлечен от трескавите ѝ действия.
- Няма рана - каза тя.
Рун клекна до нея и приближи длан към гръдния кош на Джордан, като внимаваше да не докосва следите от кръв. Изведнъж гърдите на Джордан се повдигнаха под ръката му, сякаш се опитваха да я достигнат. Рун се дръпна потресен.
Пред очите на Ерин гърдите на Джордан се повдигнаха отново.
- Джордан? - Гласът ѝ трепереше.
- Чувам удари на сърце - обади се Кристиан.
,.Как е възможно?“
Ерин сложи длан на гърдите на Джордан, за да почувства ударите на сърцето. Изведнъж той вдигна ръка и постави топлата си длан върху нейната.
Тя го погледна. Очите му бяха отворени и той я гледаше объркано, сякаш току-що се е събудил от дълбок сън. Устните му се отвориха.
- Ерин...?
Тя закри лицето си с ръце. Идеше ѝ да плаче и да се смее едновременно.
Рун помогна на Джордан да седне и опипа гърба му, търсеше изходна рана. Не намери нищо, поклати глава и промълви:
- Чудо...
Джордан погледна Ерин замаяно и въпросително, сякаш искаше да му обяснят каква е причината за цялата тази суматоха.