Накрая Кристиан спря пред осветена витрина.
- Къде сме? - попита Джордан.
- Това е интернет кафе. — Кристиан отвори вратата и окаченият над нея звънец иззвъня. - Най-близкото заведение, което работи в този час.
Радостна, че може да се спаси от снега, Ерин побърза да влезе в топлото помещение.
Заведението приличаше по-скоро на магазин за хранителни стоки, отколкото на интернет кафе — отляво имаше лавици с храни, а едната стена бе заета от хладилна витрина. В дъното обаче имаше два метални сгъваеми стола пред монитори и клавиатури върху дълга маса.
Отегченото момиче зад щанда бе облечено в черно и със сребърен пиърсинг на езика, който проблясваше, докато говореше. Кристиан купи мобилен телефон, като задаваше въпроси на шведски. След като приключи, подаде банкнота от сто евро и тръгна към дъното на магазина.
Джордан поръча четири наденички - изглеждаха така, сякаш се въртят в грила от началото на хилядолетието. Ерин добави две бутилки „Кока Кола“, два чипса и няколко шоколада.
Не се знаеше кога ще ѝ се удаде случай да се нахрани отново.
Джордан понесе таблата с вечерята им към компютрите. Кристиан вече седеше пред единия монитор и пръстите му летяха над клавиатурата.
Рун се беше надвесил над рамото му.
- Какво правиш? - попита Джордан и захапа една наденичка.
- Проверявам резервния план, който разработихме с кардинал Бернар.
- Какъв резервен план? - попита Ерин и спря да развива първия шоколад.
- Кардиналът искаше скъпата ни графиня да бъде държана изкъсо - обясни Кристиан. - В случай, че реши да престъпи думата си и да опита да се измъкне. Измислих начин да я държим под око.
Джордан сграбчи рамото на младия сангвинист с мазната си ръка и се ухили.
- Сложил си ѝ проследяващо устройство, нали?
Кристиан се усмихна.
- Да. В наметалото.
Ерин също се ухили. Щом можеха да проследят Батори, имаше голяма вероятност да проследят и момчето.
Рун изгледа свирепо другия сангвинист.
- Защо не ми беше съобщено за това?
- Ами питай Бернар. - Кристиан го погледна малко гузно.
Рун въздъхна и овладя яда си. Ерин разбра: кардиналът не беше сигурен, че Рун няма да избяга с графинята. И предпазливостта му бе напълно оправдана, тъй като Рун беше крил Батори в продължение на векове.
- Могат да минат няколко минути, докато прихвана сигнала и определя местоположението ѝ - предупреди ги Кристиан. - Така че по-добре се настанете удобно.
Ерин направи точно това, като прегърна Джордан през кръста, положи глава на топлите му гърди и се заслуша в сърцето му, без да пропуска нито един плътен удар.
След десетина минути тракане по клавиатурата и ругаене на бавната връзка Кристиан заблъска въздуха с юмрук - не ядосано, а тържествуващо.
- Пипнах я! - заяви той. - Сигналът идва от летището.
Рун скочи - черното му расо се развя - и повлече със себе си Кристиан, който побърза да излезе от системата. Двамата сангвинисти се понесоха към изхода, без да си правят труда да скрият неестествената си бързина от младата жена зад щанда. Тя изобщо не ги забеляза, тъй като беше забила нос в оръфана евтина книжка, а в ушите ѝ бяха напъхани слушалки на айпод.
Джордан забърза след тях и измърмори:
- Понякога наистина ми се иска тези типове да се нуждаят от храна и сън.
Ерин сграбчи ръката му и докато тичаха заедно към изхода, махна за довиждане на момичето. Но то игнорира и нея с презрението младежта.
Тя се усмихна. Изведнъж си даде сметка, че ѝ липсват студентите ѝ.
23:18
Елизабет седеше до прозореца. Самолетът много приличаше на онзи, с който беше дошла тук - удобни кожени седалки, малки масички, завинтени за пода. Този път обаче не беше затворена в ковчег. Докосна шала около шията си и гневът пламна в нея.
Погледна през кръглия прозорец. Светлините на летището сияеха, обгърнати от блестящ снежен ореол. Закопча странния колан пред корема си. Никога не бе слагала подобен ремък, но Искариот и момчето бяха закопчали своите, така че тя реши, че трябва да последва примера им.
Погледна седящото до нея дете. Какво го правеше толкова важно? То бе Първият ангел, също безсмъртен, но външно приличаше на най-обикновено момче. Тя дори долавяше страха и болката в ударите на сърцето му. След като превързаха най-лошите му рани, новите му похитители му бяха дали да облече някакви сиви дрехи, които бяха меки, широки и не дразнеха кожата му.