- Добре — каза тя и се обърна към Хенрик. - Донеси чисти кърпи и топла вода.
Русият мъж като че ли се изненада от тона ѝ. Погледна към господаря си.
- Изпълнявай - нареди Искариот.
Елизабет се наслади на малката си победа. След секунди Хенрик се върна с леген и няколко бели кърпи. Тя натопи първата във водата и я подаде на Томи.
- Почисти си лицето и ръцете. Внимателно.
Той като че ли понечи да откаже, но тя задържа ръката си протегната. Накрая той взе кърпата с уморена въздишка, остави чашата и започна да си бърше лицето. След малко с втора кърпа изтърка гърдите си. Лицето му се отпусна.
Погледът му, омекнал, отново срещна нейния.
- Благодаря.
Тя кимна едва-едва и се обърна към сивокосия мъж срещу нея. Когато го бе видяла за последно преди четиристотин години, той бе облечен в сивата копринена туника на благородник. След вековния сън в капана на Рун ѝ се струваше, че е било само преди месеци. Тогава на единия му пръст имаше пръстен с рубин и той го бе дал на най-малката ѝ дъщеря Ана, в знак, че ще спази клетвата си да защитава рода Батори.
Но защо?
Зададе му въпроса сега.
- Защо дойдохте при мен, когато бях затворена в замъка Чахтице?
Той я изгледа дълго, после каза:
- Участта ви ме заинтересува.
- Заради пророчеството ли?
- Мнозина говореха за уменията ви като лечителка, за острия ви ум и зорко око. Чух да се шепне, че Църквата също проявява интерес към вас и семейството ви. Затова дойдох да проверя лично дали слуховете за мъдростта ви са верни.
Значи бе дошъл да души покрай пророчеството, подобно на куче, душещо пешовете на палто.
- И какво открихте? — попита тя.
- Открих, че интересът на Църквата може да е основателен. И реших да следя жените от потеклото ви.
- Дъщерите ми. Ана и Каталин.
Той кимна.
- И много други след тях.
Изпълни я копнеж да запълни белите петна в миналото, да научи съдбата на рода си.
- Какво стана с тях? С Ана и Каталин?
- Ана нямаше деца. Но по-голямата, Каталин, роди две дъщери и един син.
Искаше ѝ се да може да ги види, да види семето и кръвта на благородната фамилия Батори. Дали децата бяха наследили простата красота и непринудената грация на Каталин? Никога нямаше да разбере, защото те също бяха отдавна мъртви.
И всичко това заради Рун.
- А какво стана със сина ми Павел?
- Ожени се. Жена му роди трима сина и една дъщеря.
Заля я облекчение. Всички бяха оцелели, бяха имали живот след нея. Страхуваше се да попита колко дълго са живели, какъв е бил животът им. Засега бе доволна да знае, че родът ѝ не е бил прекъснат.
Томи пусна кърпата в легена до седалката си, облегна се назад и скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше по-спокоен.
- Трябва да си изпиеш шоколада - сгълча го тя и посочи чашата. — Ще ти помогне да си възстановиш силите.
- Не ми пука за силите ми - промърмори той. - Аз съм пленник.
Тя вдигна чашата и му я подаде.
- Аз също. А пленниците трябва да пазят силите си на всяка цена.
Той взе чашата. В кафявите му очи се четеше любопитство. Може би не си беше давал сметка, че тя също е пленница като него.
Искариот се размърда.
- Вие не сте мои пленници. А гости.
Така казваха всички похитители.
Томи не изглеждаше по-облекчен от нея. Разклати чашата, загледан като хипнотизиран в съдържанието ѝ. Личеше си, че навремето е бил много обичано момче. А после е бил отвлечен и наранен, поради което е станал подозрителен.
Томи най-сетне вдигна очи и погледна „домакина“ си.
- Къде ни водите?
- Към съдбата ви — отвърна Искариот, долепи длани като в молитва и погледна момчето над върха на пръстите си. — Ти си щастлив, че живееш в такова повратно време.
- Не се чувствам особен щастливец.
- Понякога можеш да разбереш съдбата само когато се изправиш пред нея.
Томи въздъхна дълбоко и се загледа през прозореца. След известно време Елизабет забеляза, че я поглежда тайно, че изучава ръцете и лицето ѝ.
- Какво има? - накрая не издържа тя.
Той сбърчи чело.
- На колко години сте?
Тя се усмихна на нелюбезния му въпрос, разбра любопитството му и оцени дързостта му по достойнство.
- Родена съм през хиляда петстотин и шейсета.
Той рязко пое дъх и повдигна изненадано вежди.
- Но преспах повечето столетия. Не разбирам този модерен свят така, както би трябвало.
- Като приказката за Спящата красавица - каза той.