Рун поклати глава.
- Горе на планината се опитах да го утеша, да го попитам какво знае за трагичното събитие, което уби толкова много хора, а пощади него. Той спомена, че намерил гълъб със счупено крило и се опитал да го спаси точно преди земята да се разцепи и да започне земетресението.
- Заради една-единствена проява на милост? - попита Ерин. - Нима това е достатъчно, за да заслужиш подобна благословия?
Кристиан погледна назад точно когато попаднаха във въздушна яма.
- Гълъбът често е символ на Светия дух. Може би вестителят е търсил някой, заслужаващ подобна благословия. Било е нещо като тест.
Рун кимна.
- Бил е обикновено момче, когато се е качил на планината, но може би с проявата си на милост на подходящото място и в подходящото време е бил дарен с ангелска кръв.
- Не ми пука какво има в кръвта му - каза Джордан. - Ако си прав, значи той по същество си остава просто момче.
- Той е повече от момче — рече Рун.
- Но е и момче - настоя Ерин. - И ние не бива да забравяме това.
Рун не можеше да ѝ възрази, но това не успокои основната му тревога, събудена от Кристиан. Така че попита високо:
- И ще рискуваме да попречим на Божията воля, като спасим Томи от ръцете на Искариот?
- И още как. - Джордан вирна брадичка, готов да се бие за момчето. - Бившият ми командир ни беше набил в главите една мисъл. „За триумфа на злото е достатъчно единствено добрите да не правят нищо“.
Ерин изглеждаше също толкова категорична.
- Джордан е прав. Става въпрос за свободната воля. Томи Болар е избрал да спаси гълъба и е бил благословен заради добрата си постъпка. Трябва да позволим на момчето да избере собственото си бъдеще, а не да бъде лишено от него от Искариот.
Рун не очакваше друго от двамата и реакцията им му вдъхна сила.
- Христос е увиснал доброволно на кръста - съгласи се той. — Ще дадем на момчето същата свобода да решава съдбата си.
23:58
Самолетът отново навлезе в зона на турбулентност и Кристиан ги прати да си седнат по местата. Друсането и подмятането сякаш отразяваше безпокойството на Ерин и засилваше тревогата ѝ още повече. Докато закопчаваше колана си, тя знаеше, че трябва да поспи, но знаеше също, че всякакви усилия да си почине ще са напразни.
Джордан изглеждаше спокоен, дори се прозина така, че челюстта му изпука. Опитът му на военен му помагаше. Сякаш беше в състояние да спи при всякакви обстоятелства.
Докато той се излягаше в седалката си, мъчейки се да нагласи едрото си тяло в по-удобно положение, Ерин се взираше през прозореца към спусналия се над морето мрак. Мислите ѝ се въртяха около загадката на Томи Болар и около историята на Юда Искариот. Накрая в нуждата си да се разсее бръкна в джоба на якето и извади пакета, който беше намерила в ледения лабиринт.
Седящият срещу нея Рун се размърда и каза:
- Това е на графинята. Тя го намери замръзнало в стената на лабиринта. Сигурно го е изпуснала в суматохата.
Ерин смръщи вежди и си спомни, че беше намерила бебешкото одеялце на сестра си в леден блок, поставен от руския монах, за да я разсее и да я нарани. Да го види там я беше поразило много дълбоко и лично.
„Но въпреки това го зарязах“.
Потърка с палец промазаната материя. Батори явно беше взела наградата си. Това ли беше правилният избор в лабиринта? Ерин бе предпочела да следва диктата на необходимостта, а не емоциите си. Батори пък беше счупила леда и бе намерила пряк път. Да не би Григорий да бе изпитвал сърцата им?
„Затова ли се провалих?“
Изпита съжаление. Трябваше да вземе одеялцето, за да го върне в Калифорния и да го погребе в гроба на сестра си, където му беше мястото.
Разгледа пакета в ръцете си, като се чудеше какво ли има вътре и дали то има същото емоционално значение за Батори, каквото имаше одеялцето за нея. Трябваше да разбере. Започна да развързва възела.
Обвивката приличаше на лен, обработен с восък, за да бъде непромокаем. А може би беше тънка кожа?
- Каквото и да има вътре, трябва да е било важно за Батори - промърмори тя.
- В такъв случай сигурно е нещо лично — каза Рун. - И трябва да уважим това.
Ерин спря. Спомни си колко се беше стреснала, че Распутин е осквернил гроба на сестра ѝ, за да вземе одеялцето.
„Дали и аз не постъпвам по същия начин сега?“
Джордан се размърда до нея - беше буден - и каза:
- Може пък това нещо да ни предложи някаква следа за интереса на онова копеле към графинята. И да спаси живота ѝ. Може би нашия също.