Ерин погледна Рун и повдигна вежда.
Свещеникът кимна, признавайки доводите.
Така че Ерин разви с решителни движения опаковката. Вътре намери книга, подвързана с кожа и покрита с петна от вековете. Прокара внимателно пръст по щампования герб на корицата.
Хералдически символ на дракон, увит около три хоризонтални зъба.
- Това е фамилният герб на Батори — каза Рун. - Зъбите символизират дракон, убит уж от воина Витус, основателя на рода Батори.
Любопитството на Ерин се разпали още повече и тя внимателно разтвори книгата и погледна потъмнялата от времето хартия. Страницата беше изписана с четлив женски почерк. Имаше също и великолепна скица на растение - листа, стъбла, дори подробно предадена коренова система.
Сърцето на Ерин се разтуптя по-бързо.
„Това трябва да е личният ѝ дневник!“
- Какво пише? — попита Джордан и се поизправи, за да надникне.
- На латински е. - Тя се загледа в първото изречение, като се мъчеше да свикне с почерка. - Описание на елша и на различните свойства на отделните части. Споменати са също лекарства на нейна основа и как точно да се приготвят.
- В своето време Елизабета беше всеотдайна майка и лечителка. - Рун говореше толкова тихо, че Ерин едва чу думите му
- А в нашето време е убийца - добави Джордан.
Рун се намръщи.
Ерин обърна страницата. Следваше майсторска рисунка на бял равнец. Графинята бе предала цвета, подобните на пера листа, главния корен с разклоненията в различни посоки.
- Явно е била и надарена художничка — отбеляза Ерин.
- Така е - съгласи се Рун, който изглеждаше още по-съкрушен - вероятно си спомняше добротата, която бе унищожил, превръщайки Елизабета в стригой.
Ерин прегледа текста, описващ най-честите медицински приложения на растението — за зарастване на рани и за спиране на кървенето. Една бележка в края привлече вниманието ѝ: „Белият равнец е известен и като дяволска коприва, тъй като помага при гадания и за прогонване на злото“.
Това беше напомняне, че Батори е живяла в изпълнени със суеверия времена. Въпреки това графинята се бе опитвала да разбира растенията, да ги подреди, смесвайки науката с вярванията на епохата. Ерин с неохота установи, че започва да изпитва уважение към нея. Графинята се беше опълчила срещу суеверията, за да търси начини да лекува.
Ерин сравни това с твърдото отричане на модерната медицина от страна на баща си. Той бе предпочел да се придържа към суеверията, вкопчвайки се във вярата си с мазолестите си ръце и твърдолинейна нагласа, която не допускаше никакви компромиси.
Тази доброволна слепота бе убила мъничката ѝ сестра.
Настани се по-удобно и зачете за приложението на растенията, напълно забравила за въздушните ями.
Към средата на дневника обаче илюстрациите внезапно се промениха.
Вместо венчелистчета и корени от страницата я гледаше подробно изображение на човешко сърце. Беше анатомически съвършено, подобно на скиците на Jleoнардо да Винчи. Ерин приближи книгата към очите си. Ситните букви под сърцето съобщаваха името и възрастта на жената.
„Седемнайсет“.
Продължи да чете, а по гърба ѝ полазиха тръпки. Графинята беше превърнала седемнайсетгодишното момиче в стригой, след което я беше убила и бе подложила трупа ѝ на дисекция, за да открие защо собственото ѝ сърце вече не бие. Забелязала бе, че сърцето на стригоя анатомично е идентично с човешкото, но че вече не е нужно да се свива. Беше записала наблюденията и размишленията си за експериментите със същия изящен почерк. Изказваше предположението, че стригоите имат друг метод за кръвообращение.
Наричаше го „волята на самата кръв“.
Втрещената Ерин прочете страницата отново. Блестящият ум на Батори не можеше да се отрече. Тези страници изпреварваха европейските теории за кръвообращението най-малко с двайсет години. В изолирания си замък, далеч от университети и дворове, тя бе използвала зловещите си експерименти, за да разбере новото си тяло по начини, за които малцина на континента биха и помислили.
Ерин прегледа следващите страници, на които методите на Батори ставаха все по-ужасяващи.
Графинята бе измъчвала и убивала невинни, за да задоволи неутолимото си любопитство, бе използвала таланта си на лечителка и учен за зловещи цели. Записите напомняха на Ерин за медицинските експерименти, провеждани от нацистите върху затворниците в лагерите: действията на графинята бяха също толкова безмилостни и пренебрежителни относно страданието.