Annotation
Да омагьосва, да изкушава, да приласкава и пренебрегва — само част от уменията, които една жена трябва да притежава, за да съблазни херцог.
Неподправено тържество на женската чувственост и сексуалност — Катрин Смит е надминала себе си.
Romance Reader
Роуз Данвърс използва чара си, за да се промъкне на бляскав маскен бал, решена да покори един точно определен мъж. Готова да рискува и предизвика скандал, тя няма да се спре пред нищо, за да получи целувка от Грейдън Кейн, херцог Рейтън, макар да копнее за много, много повече…
Зашеметяващата дама, облечена в бургундско червено, спира дъха на Грей, напомняйки му за плахата повереница, оставена на добросъвестните му грижи — единствената жена, съумяла да докосне студеното му сърце. Но Роуз никога не би си позволила да е така недискретна, така подвластна на страстта…
Вярвайки, че забранените им ласки са ужасна грешка, Грей знае, че трябва да постъпи почтено и да намери съпруг за Роуз. Но Роуз няма да допусне да бъде отблъсната в името на благоприличието и няма да се успокои, докато не съблазни, покори, ожени и задоволи херцога по всеки възможен начин. Единственото, което той трябва да направи, е да каже „ДА”.
Катрин Смит - Невинна съблазън
Първа част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Втора част
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
Край
ОБРАБОТКА TtRG
ИНФОРМАЦИЯ
notes
1
2
Катрин Смит - Невинна съблазън
Първа част
Тя отново носеше маска.
Тази беше направена от мека, шоколадово кафява коприна, която отлично се съчетаваше с роклята и безупречно подчертаваше косата и очите й. Грей нямаше против, че тя отново бе избрала да скрие лицето си от него. Той самият също носеше маска.
— Не вярвах, че ще дойдеш — призна той и затвори вратата на уединената стаичка зад себе си.
Тя се изправи от ръба на леглото, където бе приседнала — съблазнителната й рокля обгръщаше всяка извивка на сочното й тяло, а ефирните ръкави заплашваха всеки момент да се изплъзнат от стройните й рамене.
— За малко да не го направя.
Можеше да мине и без тази й откровеност.
— Помислих си, че вероятно си променил решението си и възнамерявах да си спестя разочарованието — допълни тя неочаквано.
Да е променил решението си? Не би могъл да й устои, дори и да го искаше. Волята му просто не бе достатъчно силна.
— Не познаваш силата на своето очарование, мадам.
Първа глава
Лондон, май 1877 г.
Малко бяха нещата, отказвани на Грейдън Кейн, херцог на Рейтън, в привилегирования му живот. Обикновено всичките му прищевки се изпълняваха безусловно и с искрено увлечение. Въпреки този късмет, животът имаше прекрасно усещане за ирония и затова Грей често получаваше неща, за които никога не бе молил, още по-малкото бе пожелавал — като дълбокия набразден белег, който се спускаше по лявата му буза. Белег, прикриван за известно време под мека кожена маска, която затулваше и по-голямата част от лицето му.
Себеотрицанието се превърна в неразделна част от характера на Негова светлост заедно с нарастващата му дистанцираност, но както всичко до момента, и те бързо започнаха да му омръзват.
Воден от подобни противоречиви и саморазрушителни чувства, тази вечер той реши да посети „Сейнт Роу“. Като обществото, което привличаше и забавляваше, клубът се намираше в оживената част на града и внушаваше усещането за порядъчност и изисканост, но под тази умела благодетелна фасада — ако някой решеше да надникне — можеха да се открият най-разнообразни скандални и съблазнителни удоволствия за тялото и духа. Докато в едно от крилата на сградата порядъчни дами и господа се забавляваха на специално организиран бал или интересен спектакъл, то в друго крило не така добродетелни благородници можеха да се отдадат на фантазиите си, без опасността плътските им желания някога да бъдат открити и използвани срещу тях.
Накратко — „Сейнт Роу“ беше място, където елегантността и покварата често пресичаха пътищата си, но никога не се срещаха официално и пред публика.