— Има ли вероятност да присъствате на мюзикъла на Дуейн следващата седмица, лорд Арчър?
— Да, ще присъствам — отвърна той, отново сериозен. — Макар да ме побърква дори само идеята да вляза в това гнездо на усойница. Ще придружавам майка и Бронте. Понеже няма доказателство за онова, което се смята, че тази жена причини на брат ми, майка отказва да я игнорира. Не иска да падне до нейното ниво.
Беше истинско облекчение за Роуз да разбере, че и той ще бъде там.
— А бихте ли придружил майка ми и мен, сър?
Той я удостои с лукава усмивка.
— Скъпа моя лейди Роуз, да не смятате да ме използвате, за да накарате брат ми да ревнува?
— Разбира се, че не! — Беше напълно искрена в изявлението си. — Бих искала да използвам познанията ви за порядъчните ергени и умението ви да ободрявате духа ми. Ако това случайно подразни брат ви — толкова по-добре.
Той отново се разсмя. Този път Грей ги изгледа открито неодобрително. Роуз му се усмихна и помаха.
Арчър намести ръката й върху своята и галантно я поведе към масата, където останалите се наслаждаваха на прекрасния ден и изобилието от сандвичи, сладки, бисквити и други десерти, приготвени специално за чая. В центъра на масата имаше и голям димящ чайник.
— И на какво толкова се смеете — попита ги Грей, когато приближиха.
Арчър се усмихна на брат си, без дори за миг да се смути от резкия му тон.
— Лейди Роуз току-що прие поканата ми тя и прекрасната й майка да ни придружат на мюзикъла на Дуейн следващата седмица.
Грей се напрегна. Беше мимолетно стягане на мускулите му, като потръпване на висока трева от вятъра, но Роуз го забеляза, а бе готова да се обзаложи, че и Арчър също.
— Колко мило — отвърна Грей учтиво, но Роуз вътрешно потръпна от студенината на тона му. Той се обърна към майка си. — Майко, би ли ми сипала още чай?
Повече не погледна към Роуз.
В четири и половина Роуз помоли да я извинят и отиде да се преоблече за разходката си с Максуел. Грей наблюдава оттеглянето й със стисната челюст. Когато тя се върна двадесет минутки по-късно в тъмнозелен велурен костюм за езда с кокетна шапка с пера и идеално пасващи ръкавици, той буквално изскърца със зъби. Разбира се, че тя изглеждаше зашеметяващо. И всичко това заради проклетия Максуел.
Знаеше, че няма право да ревнува. За съжаление, това не му помагаше да отпъди досадното чувство на жестока ревност, което го разяждаше отвътре. Цялото му същество крещеше, че Роуз му принадлежи.
— Не исках да тръгвам, без да се сбогувам — обясни тя мило на майка му и сестра му. Те и двете я обожаваха, разбира се. И вероятно щяха да продължат да я обичат, дори и да знаеха, че го е съблазнила.
Защото всъщност той беше наранената страна в този случай. От него се бе възползвала умела съблазнителка, с която той очевидно не можеше да се мери.
Стегни се, за бога, Рейтън! Звучиш като малко хленчещо момиченце!
Максуел беше точен до минута и Уестфорд бодро обяви пристигането му. При вида на младия мъж Грей почувства как цялото лице — от белега до връхчетата на насилената му усмивка — започва да го боли. Максуел едва ли бе на повече от двадесет и девет. Той беше висок и набит, но и достатъчно чаровен, за да не изглежда заплашително. Почти като Грей на неговите години, макар че той бе по-скоро вълк, който успяваше да мине за питомно домашно кутре. Не беше сигурен, че същото бе валидно за Максуел.
Нямаше друг избор, освен да се здрависа с младия мъж, да си поговори любезно с него за незначителни неща, а след това безучастно да наблюдава как с Роуз се хващат под ръка и тръгват, ухилени като лунатици.
Седнал започна да масажира челюстта си, за да се отпусне, когато майка му заговори:
— Тя е такова прелестно момиче, лейди Марсден.
Камила засия.
— Тя е невероятна опора за мен, откакто съпругът ми почина, но децата винаги са това, вярвам ще се съгласите, Ваше благородие.
Майка му се усмихна тъжно. Бяха изминали десет години от смъртта на баща му, но Грей знаеше, че още й липсва. Така щеше да е винаги.
— Съгласна съм, скъпа, така е. — Тя отпи от чая си. — Младият мистър Максуел е наистина подходяща партия.
За миг по лицето на Камила пробяга неприязън от споменаването на Максуел и Грей беше готов да я разцелува.
— Той не се поколеба да я изостави последния път, когато я ухажваше, така че предпочитам да запазя преценката си, докато не докаже, че е променил лошите си навици, в което имам известни съмнения.
— Много мъдро — побърза да я подкрепи Грей, игнорирайки саркастичния поглед на брат си.
— Няколко години могат да променят един мъж до неузнаваемост — забеляза Арчър.