— А какво друго може да означава такъв сън?
От всички арогантни, идиотски…
— Може би, че ти нямам доверие? — изръмжа той.
Малката вещица — със сигурност беше вещица, за да го омагьоса така умело — се усмихна мило.
— Това е лъжа и двамата го знаем.
Побъркваше го. Всъщност това вероятно бе част от плана й. Да го подлуди дотолкова, че да не може да разсъждава трезво и да живее нормално. Трябваше да я махне от дома си — бързо.
— Жено, изпитваш търпението ми.
Усмивката не напусна лицето й, но тя се освободи от хватката му.
— Не вярвам. Но не се притеснявай, Грей, и ти изпитваш моето. Сега лягай обратно.
Веждите му се сключиха намръщено.
— Какво?
Топлите й длани се притиснаха към голите му гърди и цялото му тяло потръпна от копнеж по нея.
— Казах да лягаш. Ще остана при теб, докато заспиш.
— Същинско дяволско изчадие. За коя се мислиш, за майка ми?
Досега трябваше да се е изчервила. Ако не от смущение, то поне от обида заради непростимия му език. Но вместо женско цупене, получи удар в гърдите, от който го заболя.
— Ти глупав арогантен мъж! — Налагаше го и с двете си ръце. — Просто се опитвам да ти бъда приятел. Сега легни обратно, да те вземат дяволите!
Звукът, който издаде, беше нещо между смях и изръмжаване. Беше я ядосал достатъчно, за да ругае така. Сега вече бяха квит. Но когато хвана ръката й, за да я отблъсне, тялото му направи нещо съвсем друго. Той я придърпа към себе си и се претърколи, така че тя беше притисната между него и леглото, защитена от него единствено с тънката материя на нощницата си.
Тя дори запротестира и се заизвива под него като истинска невинна хлапачка. Гневът й разпалваше неговия и като вдигна ръцете й над главата, притискайки ги здраво към леглото, се наведе над нея и я целуна.
Целувката му не беше нежна или изтънчена. Дори не се опита да бъде нежен, когато покри устните на Роуз със своите. Сладките й сочни устни се разтвориха и позволиха на езика му да се плъзне между тях, докато той я вкусваше, и нейният собствен глад срещна неговия.
Тя имаше вкус на праскови, макар той да нямаше представа защо. Сладки, сочни праскови. Вкусът й го опиваше, той хапеше долната й устна и я засмукваше бавно. Харесваше й. Беше спряла да се съпротивлява и сега тялото й се движеше в синхрон с неговото. Членът му беше възбуден до пръсване и искаше да се слее с топлата й тясна сърцевина, за която копнееше още от първото им сливане.
Тя не приличаше на никоя жена, която той познаваше. Провокираше у него едновременно нежност и гняв, караше го да желае да я държи в обятията си и едновременно с това да я удуши. Как, по дяволите, успяваше да го постигне?
И защо не се опитваше да го отблъсне, а се притискаше към него, разпалвайки желанието му към нея повече от поносимото?
Да гори в ада дано, задето целувките й го караха да иска да захвърли обещанието, което бе дал на баща й, и да забрави и малкото достойнство, което все още имаше. Защото целувките й правеха точно това — караха го да иска да се люби с Роуз в собствения си дом. Ако го направеше, значи наистина нямаше никакво останало достойнство.
Мисълта му подейства като кофа студена вода.
Грей пусна ръцете на Роуз и се претърколи от нея. Чаршафите все още бяха омотани около краката и бедрата му, но сега изглеждаха като палатка заради очевидната му ерекция. Доказателство за дяволското въздействие, която тя имаше върху него.
— Излез — заповяда прегракнало той и закри лицето си с ръце, за да не я гледа. Ако я погледнеше и видеше болката в погледа й, никога повече нямаше да може да я пусне. — Моля те.
Леглото проскърца леко и чаршафите прошумоляха. Ръката й едва докосна рамото му, когато Роуз стана от леглото. Тя не проговори, не издаде дори звук, с изключение на босите й крака, които прошумоляха по пода, когато тя буквално избяга от стаята.
Едва когато вратата се затвори зад нея, Грей свали ръце и отвори очи. Наистина беше сам. Слава богу!
Утре щеше да намери време и да обсъди с Арчър възможните добри партии за нея, надявайки се, че брат му действително може да познава млади мъже, които да са достатъчно добри за нея.
След това, защото знаеше, че иначе не би могъл да дремне и минутка повече тази нощ, а тялото му жадуваше освобождение, той плъзна ръка под чаршафа и довърши сам това, което с Роуз бяха започнали.
Разбира се, фантазира за нея през цялото време. Не спря да си мисли за нея и след това. Всъщност лицето й бе последното нещо, което си представяше, преди сънят най-сетне да го покори.
Този път не сънува нищо.