Жена, която можеше да поеме един бизнес и да го направи преуспяващ — особено в мъжко поприще като хазарта, — заслужаваше единствено уважение.
— Да, мадам Ла Рийо — отвърна тя мило. — Вие чухте ли своето предсказание?
— О, да. Мадам Муун ме информира, че скоро ще срещна мъж, който ще преобърне живота ми наопаки. — Тя се засмя сърдечно и пресипнало, сякаш не вярваше, че това някога ще се случи.
— Вероятно и теб те очаква нещо подобно — предположи Ева обнадеждено.
В очите на мадам Ла Рийо проблесна дяволито пламъче, сякаш знаеше повече, отколкото споделяше.
— Или лейди Роуз вече е срещнала този мъж — отбеляза загадъчно, преди да кимне и да се отдалечи, оставяйки Роуз и Ева да разговарят с другите дами на опашката.
Ева се обърна и изгледа Роуз многозначително.
— Да не би да те разпозна? — прошепна едва доловимо.
— Не виждам как — поклати глава Роуз. — Мисля, че просто е много прозорлива. — Направи още една крачка към шатрата. — А какво предсказа на теб тази мадам Муун?
— Беше странно — намръщи се приятелката й. — Каза ми, че тази вечер тук присъства мъж, който е всичко, което аз искам и търся, и че ако не го открия, животът ми ще бъде празен и трагичен.
— Господи! — Роуз тропна нервно с токчета. — Няма да вляза в шатрата, тази жена говори само за мъже.
— Ние сме жени — напомни Ева очевидното и я побутна към шатрата. — Естествено че ще говори за мъже. А сега влизай, ако… о, господи!
Роуз се обърна. Приятелката й беше зяпнала някого в другия край на залата — мъж. Привлекателен, строен, опасно изглеждащ мъж с грацията на дива котка. Определено хищна котка, която наблюдаваше Ева, сякаш е най-апетитната и привлекателна мишка, която някога е виждала.
А може би пък мадам Муун беше по-талантлива, отколкото Роуз първоначално предположи. Един поглед към лицето на приятелката й й беше достатъчен да разбере, че Ева е също толкова поразена от този мъж, колкото и той от нея.
— Върви — прошепна Роуз, а след това заговори по-силно. — Ева, това до купата с пунша не е ли Аманда Роуз? Тя каза, че има рецептата за нов крем за лице. Ще отидеш ли да я вземеш от нея, докато се върна?
Ева я изгледа учудено, защото и двете знаеха, че Аманда Роуз разговаря с Виен ла Рийо само на няколко крачки от господин Опасност. Но колкото и да беше смутена, приятелката й осъзна, че щом и майките им изчакваха своите предсказания на опашката, сега може би беше единствената възможност да се измъкне и доближи до обекта на емоциите си незабелязано.
— Разбира се — отвърна тя също на висок глас. — Ей сега се връщам.
Останала сама, Роуз въздъхна и се наведе, за да влезе и чуе бъдещето си в шатрата, докато другите жени на опашката я съпровождаха с любопитни погледи.
Интериорът беше дори по-екзотичен от екстериора. Посрещнаха я огромни пухкави възглавници в наситено червено, оранжево и зелено, заедно с многоцветни покривки и самата пъстро облечена Мадам Муун.
— Добра вечер — поздрави жената и стана от масата, за да я посрещне. — Аз съм Сейди Муун. Добре дошли!
Роуз едва се сдържа да не зяпне от изненада. Сейди Муун беше висока жена, почти колкото мъж, и имаше съвършената фигура на пясъчен часовник с изящно тънка талия и пищен ханш. Кожата й беше като слонова кост, а тъмната й коса беше прихваната високо на главата й, така че кичурите падаха и обрамчваха лицето й изпод голяма виолетова шапка. Роклята й беше с класически изчистен дизайн, но също така виолетова и с многоцветна фуста.
Изглеждаше като голяма екзотична птица, която я наблюдаваше с всезнаещ поглед, а очите й — златисти, със синкави и зеленикави отблясъци — потрепваха от неподозирано познание. Роуз не вярваше във феи, но в този момент бе готова да повярва, че Сейди Муун не е създание от човешкия свят.
— Лейди Роуз Данвърс — представи се тя към нея и подаде ръка. — За мен е удоволствие, че ви срещам.
Предсказателката се усмихна.
— И за мен е удоволствие. — Направи жест към масата. — Ще седнете ли?
Роуз прие поканата и се настани почти на ръба на един от столовете, обърнати към вратата.
— Чух чудесни неща за таланта ви, мис Муун.
Стройната жена застина за миг при споменаването на името си, или може би заради обръщението мис, което Роуз използва.
— Благодаря ви, лейди Роуз. Ще се постарая да оправдая репутацията си пред вас. — Седна на стол срещу нея. — Какво предпочитате — карти, руни или чаени листенца?
— Няма ли кристална топка? — усмихна се Роуз.
— Счупена е — подсмихна се мис Муун в отговор.
Явно беше широко скроен човек, въпреки ексцентричния си вид, или може би точно заради него.