Думите бяха груби и грозни, но тя искаше да го стресне. Беше бясна, защото баща й буквално беше изнудил Грей да поеме отговорността за майка й и за нея. За него тя не беше нещо повече от ненужно бреме, независимо колко му харесваше да я има в леглото си.
— Не говори така. — Гласът му бе остър, когато стъпи на терасата. Приглушената светлина от прозорците освети изсечените черти на лицето му и неодобрението в погледа му.
— Но ти така го наричаш, нали? — Тя посегна към дръжката на френските прозорци, приемайки идеята, че той няма да я пусне на земята. Добре, нека прислугата ги види. Нека клюкарстват.
Той я изгледа сърдито, когато я внесе през прага в топлия и приканващ уют на дома.
— Не и това между нас, Роуз. Никога.
Внезапно гърлото на Роуз пресъхна. Как така той винаги знаеше какво да каже, за да я успокои, но и да я обърка още повече? Точно когато си мислеше, че вече разбира колко малко означава за него, какво е неговото мнение за нея, той казваше нещо толкова невероятно и чудесно, че съзнанието й отново се объркваше.
— Наричай го както искаш — промърмори тя. — Не искам да се случва само защото ме съжаляваш.
— Не те съжалявам. Съжалявам единствено, че не ти казах истината, а ти я откри по този начин, но не съжалявам теб.
— Добре — съгласи се тя, за да прекрати спора. Но ако не я съжаляваше, означаваше ли това, че повече няма да спи с нея? Защото — Господи, тя наистина беше ужасна — тя страшно много искаше пак да се случи. Както и да опитваше да се самозаблуждава, нямаше начин. Тя много искаше Грей.
О, тя знаеше, че няма да бъде негова съпруга. Никакво чудо не можеше да промени това, но само в обятията на Грей се чувстваше наистина на мястото си — сигурна, защитена и у дома. Наистина беше глупаво, защото той не я искаше, не и за постоянно.
За късмет прислужниците явно се бяха оттеглили в своите помещения и никой не забеляза как господарят им я носи през къщата и нагоре по стълбите, сякаш тя не тежи повече от малко дете. Никой не забеляза, че и двамата бяха подгизнали, а тя беше и кална. Това беше добре, защото иначе можеше да се породят съмнения как се е изцапала, а оттам да тръгнат какви ли не клюки.
Един Господ знаеше, че точно сега тя просто не можеше да си позволи повече скандали в живота си. Беше достатъчно чудо, че обществото все още я приемаше, след всичко случило се, макар да бяха минали години от смъртта на баща й и нападението над Грей. Вероятно сега тя беше считана просто за интересна — трагична фигура, белязана от скандали, но никога реална част от скандал.
Той я отнесе до спалнята й, където вярната Хедър я чакаше, зачетена в книга на светлината на слаб огън. Камериерката скочи от мястото си и изглеждаше доста ужасена, че херцогът на Рейтън внася на ръце господарката й.
— Приготви гореща вана — нареди той и внимателно остави Роуз на краката й. — И нека в кухнята приготвят чай.
Хедър направи дълбок и припрян реверанс.
— Да, Ваша светлост, веднага.
Когато стреснатата камериерка забърза да изпълни нарежданията на Грей, той постави ръце на раменете на Роуз. Силните му пръсти я обърнаха с лице към него. Беше й трудно да срещне погледа му на ярката светлина, особено след всичко, което се беше случило между тях тази вечер. Чувстваше се гола под изпитателния му поглед. Беше охлузена и раздърпана, на ръба на плач или истеричен смях, а може би и двете.
Той погледна за миг над рамото й, когато от банята долетя звукът на течаща вода.
— Съжалявам, че не бях до теб — каза той искрено и с тъга в сините си очи.
— Кога? — Тя не искаше да бъде груба или неблагодарна, просто й стана любопитно.
— Тази вечер. — Сянка на усмивка се появи за миг на устните му.
Мили боже, гърлото й отново пресъхна и тя не можеше да преглъща. Той наистина ли искаше да каже, че би искал да е бил там? Заради нея? Сред хора?
— Безвкусните идеи на лорд Батънфийлд със сигурност биха те накарали да размислиш, но въпреки това оценявам намеренията ти. Благодаря.
За момент той просто я гледаше с изражение, което тя дори не си направи труда да се опита да разбере. Беше твърде уморена, за да гадае допълнително какво се случва в главата му. И все пак, ако в този миг я притеглеше в обятията си и я целунеше до забрава, тя нямаше да се съпротивлява. Не сега.
— Лека нощ, Роуз.
— Лека нощ Грей. — Хиляди думи останаха недоизказани, но тя не знаеше откъде да започне, а и точно сега искаше единствено да си вземе гореща вана, да се пъхне в леглото си и да забрави, че тази вечер изобщо се е случвала.
Без съмнение клюките щяха да са в разгара си утре. Дори самата мисъл я караше да иска да се скрие под леглото си и никога да не излиза.