— Лорд Брантън, притежава ли Александър достатъчно богатство, за да се омъжи за сестра ми?
— Ние сме богато семейство, Ваша светлост — кимна по-възрастният мъж. — Богатството ми може да е натрупано чрез търговия, инвестиции и упорит труд, но аз няма да се извинявам за това. Семейството ни може да проследи корените си до самите Завоеватели и макар и ние да имаме своите прегрешения, не сме известни със скандални нрави.
За разлика от семейство Кейн, остана недоизреченият подтекст на изказването му.
— И вие сте убеден, че той я обича? — Чувството може и да не беше задължително за брака му с Роуз, но щеше да присъства в живота на сестра му, дори да трябваше да убие заради това.
По-възрастният мъж отново кимна убедено.
— Да, сигурен съм.
Грей вдигна чашата си и изпи съдържанието й на една глътка. След това стана.
— Тогава нека ги върнем в Лондон, където могат да се омъжат достойно и аз мога да отведа сестра си до олтара. Арч, подготви каретата. Трябва да свърша още нещо, преди да тръгнем.
Разбира се, Арч се досети какво има предвид брат му и за изненада на Грей се подчини на думите му, без да спори или да остроумничи.
Грей остави мъжете да се погрижат сами за себе си. Вероятно от него се очакваше да вдигне на крак всички и да се втурнат в търсене посред нощ, но така или иначе щяха да открият бегълците. А дори и вече да се бяха врекли един на друг, Грей щеше да се погрижи сестра му да има подобаваща сватба. И със сигурност щеше да присъства, за да я отведе до олтара, майната му на обществото.
Беше обещал на Чарлс, че ще омъжи Роуз също така подобаващо за добър и почтен мъж, който да я обича. Никога не беше възнамерявал да се отметне от думите си, но така се случи и той дори не можеше да се почувства виновен за това.
Беше сигурен обаче, че все някога ще бъде принуден да си плати за престъпената дума.
Изкачи се по стълбите с широки премерени крачки. При шумотевицата по-рано Камила бе подала глава от открехнатата врата на стаята си, но Грей я беше успокоил и помолил да се прибере обратно. За щастие, дъщеря й бе достатъчно умна да остане в стаята му, очаквайки, че майка й може да полюбопитства.
Тя все още беше в стаята му — не в собствената си спалня, както той се бе надявал — загърната в неговия халат, крачеща из стаята. Когато въпросително повдигна вежди от избора й на дреха, когато нейните лежаха на пода, тя се изчерви толкова прекрасно и невинно и се усмихна.
— Мирише ми на теб. Наречи ме глупачка, но така се чувствам сякаш част от теб е с мен.
Глупачка? Никога. Беше много, много опасна. Караше сърцето му да тупти толкова силно и бързо, че се страхуваше да не счупи ребрата му.
— Мисля си, че ако не трябваше да гоня сестра си, бих довършил онова, което започнахме по-рано.
Дъхът й сякаш секна.
— Кога ще се върнеш?
— Не знам. Очаквам да е преди вечеря. Така ще имаш достатъчно време да решиш как да съобщим на майка ти, че ще се венчаем. Ако искаш, може да й кажем заедно.
Изгледа го така, сякаш му бе поникнала втора глава и то по нейна вина.
— Със сигурност не е необходимо да предприемаме толкова драстични мерки.
Със сигурност последиците от аферата им нямаше как да са убягнали от вниманието й. Тя трябваше да знае, че няма друг вариант да избегне скандала, в който сама се беше забъркала.
— Роуз, видяха ни голи в моето легло, при това брат ми, иконома ми и още двама мъже, които ще се сродят със семейството ми. Трябва да се венчаем.
Тя се смръщи и деликатните й вежди се сключиха по начин, който го караше да иска да ги изправи отново с целувки и да й обещае, че всичко ще бъде наред. Щеше да направи и невъзможното, за да я види щастлива.
— Но ти вече си жертвал толкова много заради мама и мен. — Господи, нали нямаше да заплаче. — Не е справедливо да си принуден да се омъжиш за мен, защото съм допуснала грешката да дойда в твоята стая.
— Това ли беше наистина? Грешка? — Зави му се свят и сърцето го заболя. Не му ли беше казала по-рано, че желае това да се случи? Може и да не беше използвала точно същите думи, но на него му се стори очевидно.
Зениците й се разшириха — големи бездънни езера, когато го погледна.
— Ти изобщо ли не си ми ядосан?
— Не — отвърна той. — Учудващо не съм ядосан и на себе си, но мога с удоволствие да удуша бъдещия свекър на Бронте, защото ни прекъсна по този начин.
Роуз отвърна погледа си от неговия, но не и преди той да забележи пламъка на желанието в него — тя ясно си спомняше какво се готвеше да направи той с нея, преди да ги прекъснат.