— Да, аз също бих удушила горкия човек с удоволствие.
Пресвета Дево, ако не трябваше да открие Бронте, щеше да хвърли Роуз на леглото и още в този момент да я побърка от удоволствие.
— Когато се върна, ще изискам специално разрешително, за да се венчаем, без да се бавим.
— Грей…— Погледна го притеснено.
Нямаше да го понесе, ако тя му откажеше сега.
— Ще се венчаем. А след това ще завършим онова, което започнахме тази нощ — без да ни прекъсват!
И за да е сигурен, че го е разбрала и му е повярвала, той я придърпа припряно към себе си, притисна я до гърдите си и я целуна собственически. Сега вече беше негова. Или поне щеше да бъде негова скоро.
Докато смъртта ги раздели.
Когато я остави, за да се върне при мъжете в дневната си, внезапно усети, че му се иска да доживее до много дълбоки старини.
— Трябва да ти призная нещо.
Роуз погледна Ева с любопитство. Двете седяха на одеяло в обора при Хийтклиф и другите кученца.
— Снощи се върнах в „Сейнт Роу“.
Роуз примигна.
— Но защо?
Почувства се леко засегната, че приятелката й се е измъкнала без нея, но се и притесни, че Ева е поела подобен риск. Собствената й безотговорност я беше отвела някъде между отчаянието и еуфорията, а това беше толкова ужасно състояние, че не го пожелаваше на никого.
— Исках да проверя дали Дае е там. — Ева погледай към спящото в скута й кученце. — Казах си, че ако е там и ме иска, ще избягам с него на мига, вместо да приема предложението на Грегъри.
И това ако не беше неочакван обрат на събитията. Ева винаги бе изглеждала толкова доволна и спокойна за бъдещите си семейни планове.
— Там ли беше?
— Не. — Изглеждаше съкрушена само при спомена. — Когато се натъкнах на мадам Ла Рийо, тя ми каза, че е призован на служба в Япония. А после ми показа дискретен изход от клуба. Роуз, баща ми беше там!
Роуз хвана приятелката си за ръце. Слава на Бога, че не бяха открили приятелката й в клуба.
— Много съм благодарна на мадам Ла Рийо, че ти се е притекла на помощ, но и съжалявам, че не си видяла отново своя кавалер. Наистина ли щеше да се откажеш от мистър Грегъри заради него?
— На мига. — Ева срещна погледа й с объркване. — Грегъри също беше в клуба с баща ми. Бяха там с жени, които не познавам. Млади жени.
Толкова много разочарования в една нощ — горката Ева. Роуз я прегърна.
— Много съжалявам, скъпа моя.
Ева просто сви рамене и внимателно се измъкна от прегръдката на Роуз. Беше очевидно, че приятелката й не търси утеха, защото прави всичко по силите си да не се разпадне емоционално.
— Няма да умра от това. Какво искаш да признаеш ти?
— Снощи ни хванаха заедно с Грей и сега той настоява да се венчаем.
Ева се ококори от изненада.
— Дефинирай „хванаха ни“.
Роуз погали пухкавите уши на Хийтклиф.
— Голи в леглото — така ни хванаха.
Приятелката й изглеждаше искрено скандализирана и доста развеселена.
— Нее! Кой ви хвана?
— Брат му Арчър и иконома.
Умишлено не спомена нищо за другите двама мъже и ситуацията на Бронте. Колкото и да вярваше на Ева, не можеше да бъде сигурна, че някой нямаше да ги подслуша. А и щом по-голямата част от домакинството със сигурност вече знаеше за нея и Грей, не й се струваше необходимо да премълчава случилото се между тях.
— Не се и съмнявам, че в момента камериерката ти научава и най-пикантните детайли на долния етаж, докато си говорим.
Ева се намръщи.
— Смяташ ли, че прислужниците в Рейтън Хаус са толкова жестоки, че да ви обсъждат публично?
Роуз се засмя на идеята.
— Никога не биха направили умишлено нещо, което да нарани Грей или мен, но няма как да не говорят. Привързаността им към двама ни с Грей ги прави словоохотливи. Кълна ти се, че тази сутрин един от лакеите ми се усмихна, докато закусвах.
Приятелката й се засмя звънко и продължи да се смее, когато едно от кутретата се изправи на задни лапички, за да я оближе по лицето.
— Поне ще имаш доверена прислуга, ако не и особено дискретна.
Роуз се усмихна — беше нещо между усмивка и плач.
— Поне това, да.
Но Ева не пропусна да забележи колебанието й.
— Мислех си, че ще се радваш да се омъжиш за Грей. От години имаш чувства към него.
— Така е. — Не й беше трудно да го признае. Никога не се бе опитвала да крие чувствата си към Грей от друг, освен от самия него. — Но той се жени за мен, защото ни хванаха, не защото ме обича.
— Ти обичаш ли го?
Тя се поколеба. Интересуваше ли я, че някой може да чуе признанието й? Не.
— Да, и не, не съм му казала какво изпитвам към него. Не мога да понеса реакцията му.