Бутна чашата си в ръцете му, без да се интересува, че част от сладката течност се разля върху ръкавиците й. Завъртя се на токовете си и се върна обратно вътре, за да се изправи пред слабоумната тълпа с толкова достойнство, на колкото бе способна в гнева си.
— Как ти се отразява брачното щастие? — попита Арчър, докато с Грей седяха в кабинета му и се наслаждаваха на по чаша отлежало бренди. — Безметежно?
— Добре е — потвърди Грей без особен ентусиазъм.
Арчър се смръщи и от това за момент лицето му заприлича на ужасяваща маска.
— Не е минал дори месец, а ти ми казваш, че е „добре“? Това е притеснително, Грей.
Вместо да въздъхне или да шамароса брат си зад врата, Грей допи брендито си и посегна към бутилката, за да си сипе още едно.
— Няма да обсъждам брака си с теб.
Това, което нямаше да обсъжда, бе, че прекрасната му съпруга му се струваше някак променена и той обвиняваше себе си за това.
Не можеше да определи с точност, но сякаш откакто отиде на онова празненство у лорд и лейди Фредерик, тя започна да прекарва все повече време у дома. Вярно, както Арчър уместно бе забелязал, те бяха омъжени едва от две седмици, така че той вероятно просто бе ненужно подозрителен.
Въпреки това Роуз сякаш бе станала по-придирчива към поканите, които получаваше и приемаше. Когато не беше с него — а той нямаше намерението да се оплаква, че тя търси компанията му — съпругата му присъстваше на по-малки и интимни събирания. Останалото време прекарваше с добрата си приятелка Ева Елиът.
— Мисля, че клюките трудно понасят на Роуз. — Ето, каза го.
Лицето на Арчър показваше добре изигран ужас.
— Така мислиш? Дори ти не си толкова тъп и безчувствен. Разбира се, че й е трудно. Чух, че всички в залата са замлъкнали, а после са започнали да си шепнат, когато е пристигнала у Фредерик. Никой не е изненадан, че си преспал с нея, но всички са изумени, че си се оженил за нея. Цялото общество се чуди какво й е толкова специалното, докато ти се криеш като виновник и подхранваш спекулациите им. За бога, всички те смятат за нещо като звяра в приказката.
Само че звярът в един момент се превръща отново в принц. Това нямаше как да се случи с Грей, защото той никога не беше бил принц и никога нямаше да бъде.
Разбира се, Роуз не му беше разказала за това събитие. Ако знаеше… Какво? Какво би направил? Най-лошото вече се бе случило. Нямаше какво да направи, за да го промени.
Но се чувстваше дяволски зле да разбере какво причинява неговата репутация на Роуз. Можеше само да си представи какво ли се говореше по техен адрес, какви ли спекулации се разпространяваха.
Грей въздъхна.
— Ако се появя на някое от тези партита само ще направя нещата по-лоши.
— И как точно смяташ, че ще стане това?
— Защото Роуз ще знае, че поне половината от присъстващите жени са минали през леглото ми. Ще знае, че мъжете ме ненавиждат. Ще знае що за чудовищен задник бях наистина.
Арчър поклати глава, преди да заговори.
— Мисля, че тя вече знае всичко това. И изглежда те харесва въпреки това. Мисля, че може да е малко чалната?
За момент Грей бе готов да се разгневи, докато не видя шеговитото пламъче в очите на брат си. Засмя се.
— Трябва да е, щом се омъжи за мен, не мислиш ли? Лично аз съм й благодарен за това.
Арчър се усмихна.
— Ще помоля мама да я покани на театър във вторник вечерта. Малко семейна подкрепа може да помогне. А и знаеш каква е майка. Ще принуди всички да се подчинят на волята й с мила усмивка на лицето си.
Това беше напълно вярно.
— Благодаря ти. Сигурен съм, че Роуз ще оцени жеста.
Брат му отпи от чашата си.
— Има и още нещо.
— За Роуз? — Грей се намръщи.
— За Бронте. — Арчър не можеше да отвърне на погледа му. — Относно сватбата.
Имаше още две седмици дотогава. Последните молитви щяха да бъдат прочетени тази неделя.
— Какво за нея?
— Тя ме попита дали бих я завел до олтара.
Грей се опита да остане невъзмутим, но му беше трудно. Господи, това болеше. Още повече, защото някак си го очакваше. Очакваше, че сестра му ще се срамува, дори ще се притеснява от него. И никога не би пожелал непристойното му минало да помрачи най-хубавия ден в живота й. Но да си мисли, че тя може би няма да иска той да заеме мястото на покойния им баща, и да разбере, че тя действително не желае това — бяха две отделни неща.
— Добре — проговори той прегракнало. — Това си е нейно решение и аз мога единствено да го уважа.
— Не е нейно, Грей, а на лейди Брантън. Бронте просто иска да угоди на сватовете си.
Грей се насили да се усмихне. Арчър може и да си вярваше, но той разпозна зле скалъпената лъжа в думите му. Сестра му не се бе подвела по ничие мнение.