— Да, харесва ми.
— Добре. Това е новият ти сапун за бръснене. — Тя остави бурканчето обратно на масата и отметна няколко кичура от лицето си. — Арчър тръгна ли си вече?
Подпирайки се с ръце на масата, Грей се усмихна и се приведе по-близо към нея. Тя наистина беше една изумителна млада жена.
— Да, тръгна си.
Тя отвърна на усмивката му с разсеяна усмивка от своя страна.
— Значи на теб ти доскуча и дойде да ме търсиш?
Той прокара пръст по голата кожа на ключиците й.
— Нещо такова.
Прелестно изчервена, тя бутна ръката му настрани, но не и преди да го стисне леко за пръстите.
— Е, аз съм заета, така че, ако нямаш намерението да помогнеш на Хедър и на мен в начинанието ни, по-добре си намери някакво занимание.
Грей въздъхна.
— Добре, ще си вървя, но само защото се опасявам да не разваля каквито там разкрасяващи отвари сте забъркали вие двете, вещици такива.
Зад Роуз камериерката й Хедър се изкиска. Грей се усмихна на ококорената Роуз, която изгледа най-напред камериерката си, а после и него.
— Винаги ли така лесно си очаровал жените?
Доброто настроение на Грей се изпари.
— Опасявам се, че да. — И допълни по-нежно: — Ако това те наранява…
Тя го бутна по рамото.
— Не ставай смешен! Флиртувай с камериерката ми колкото пожелаеш. Но да не съм чула и звук, когато се усмихвам на лакеите и градинарите.
Господи, тя беше изумителна. Притегли я в обятията си, без да се интересува, че камериерката й ги гледа, макар самата тя да се правеше на особено заета.
— Ще излизаш ли тази вечер?
Роуз се притисна към гърдите му.
— Грей, цялата съм потна и мириша.
— Не ме интересува. Отговори ми, ще излизаш ли?
Тя повдигна вежда.
— Да не се опитваш да се отървеш от мен?
— Не. — Той задържа погледа й и се наведе към нея, но не я целуна. Просто остави думите му да се посипят по устните й. — Бих те задържал тук всяка вечер, ако можех.
Тя потръпна нежно. Господи, искаше да я целуне, да я люби точно тук и в този момент.
— Трябва само да ме помолиш.
— Не искам да се отказваш от социалните ангажименти заради мен.
Нещо премина през топлите й очи.
— Няма да бъде голяма загуба.
Заради клюките ли? Колко ли време щеше да мине, преди да го намрази заради тях. Можеше просто да я отблъсне и да я посъветва да си намери любовник, но по-скоро сам би съсипал другата половина от лицето си, отколкото да се откаже от нея.
Вместо това постъпи като страхливец. Не й поиска обяснение. Просто се усмихна и реши да се възползва от времето, което все още имаше с нея. Защото обичаше да я има в живота си и да прекарва с нея времето си, в по-добра и прекрасна компания, отколкото някога би повярвал, че може да заслужи.
— Ти си потна и миришеш — прошепна той съблазнително. — А сега и аз се чувствам вмирисан и потен. Да се срещнем ли в банята след… двайсет минути? Ще ти изтрия гърба, ако и ти изтриеш моя.
Разбира се, когато тя се присъедини към него по-късно и мокрите им тела се сляха в горещата сапунена вода, всички мисли за триене на гърбове изчезнаха. Поне за малко се изпариха и опасенията на Грей.
Но той знаеше, че ще се върнат.
Двадесета глава
Със сигурност нищо ужасно не можеш да се случи на чаено парти, нали?
Така поне се надяваше Роуз, когато седна до Ева в салона на лейди Ротшилд. Отпиваше деликатно от чашата си с чай и опитваше от различните изкусителни закуски, които майката на най-близката й приятелка бе подготвила за партито.
Дамите обсъждаха книги, музика, постановки и последните благотворителни събития. Разговорите бяха учтиви и любезни, съобразени с младата и деликатна възраст на някои от гостенките. Всъщност си беше доста скучно, но Роуз обичаше този тип скука.
Поне никой не я гледаше така, сякаш й бяха поникнали рога. Никой не зашепна, когато тя влезе, а това определено беше добър знак.
Вероятно Ева беше права и новината за брака им с Грей губеше популярност за сметка на други сочни клюки.
Прокара ръка по синьото кадифе на дивана, на който седеше. Още от години с Ева често сядаха на него, за да обсъждат мечтите и надеждите си за бъдещето. Спомни си как самата тя беше точно на същото място, когато съобщи на Ева, че иска да се омъжи за херцога на Рейтън. Ева я беше сметнала за луда, без съмнение, но въпреки това я подкрепи. А самата Ева искаше да се омъжи за шпионин, при това развратен, който със сигурност щеше да се откаже от пороците си заради нея. Роуз беше обявила това за напълно реален план и двете много се смяха.
Беше странно, че Роуз е постигнала целта си. Вярно, не се беше случило, както си го представяше, но все пак се беше случило. И макар клюките да я влудяваха, тя нямаше да се откаже от Грей. Наистина ли беше толкова удивително, че той се ожени за нея? Със сигурност не.